High School DxD:Част 1 Живот 0 - Revision history

77.236.161.94: /* Живот 0 */

2015-03-24T13:18:22Z

Живот 0

← Older revision		Revision as of 13:18, 24 March 2015
Line 34:		Line 34:
	За някой като мен, който никога не е имал гадже, това беше като изпълнена мечта.		За някой като мен, който никога не е имал гадже, това беше като изпълнена мечта.

	Името на моето гадже беше Амано Юума. Тя имаше мека черна ~~хоса~~ и деликатно тяло.		Името на моето гадже беше Амано Юума. Тя имаше мека черна коса и деликатно тяло.

	Беше толкова сладка, че се влюбих в нея от пръв поглед.		Беше толкова сладка, че се влюбих в нея от пръв поглед.

SageBot at 20:03, 26 June 2013

2013-06-26T20:03:06Z

← Older revision		Revision as of 20:03, 26 June 2013
Line 1:		Line 1:
	Същия цвят, като косата на онзи човек.		Същия цвят като косата на онзи човек.

	Това си помислих докато бях покрит с кръв. Червен. Кървав цвят по-бляскав дори от ягодово русия. Да. Красивата и дълга червена коса на онзи човек е същия цвят като цвета покриващ ръката ми.		Това си помислих докато бях покрит с кръв. Червен. Кървав цвят по-бляскав дори от ягодово русия. Да. Красивата и дълга червена коса на онзи човек е същия цвят като цвета покриващ ръката ми.

SageBot: /* Живот 0 */

2013-06-26T20:01:09Z

Живот 0

← Older revision		Revision as of 20:01, 26 June 2013
Line 103:		Line 103:
	Каза го пак, смеейки се. Изречението, което нямаше смисъл. Аз стоях там, с моята усмивка и бях готов да кажа: "Това е толкова смешно, Юума-чан."		Каза го пак, смеейки се. Изречението, което нямаше смисъл. Аз стоях там, с моята усмивка и бях готов да кажа: "Това е толкова смешно, Юума-чан."

	-~~ФЛАП~~-		-ПЛЯС-

	Черни крила се появиха от гърба й, вдигайки шум и докосвайки земята за момент. Какво е това? Аз знам, че Юума-чан е сладка като ангел. Ангел? Не е възможно. Това някакъв вид театър ли е? Черните й крила си отиват добре с тъмнината на нощта. Трябва да е някаква илюзия. Но нямаше как да повярвам нещо такова. Очите й се промениха от сладки момичешки в студени и страшни.		Черни крила се появиха от гърба й, вдигайки шум и докосвайки земята за момент. Какво е това? Аз знам, че Юума-чан е сладка като ангел. Ангел? Не е възможно. Това някакъв вид театър ли е? Черните й крила си отиват добре с тъмнината на нощта. Трябва да е някаква илюзия. Но нямаше как да повярвам нещо такова. Очите й се промениха от сладки момичешки в студени и страшни.

95.42.117.155: /* Живот 0 */ Оправих граматически и пунктуационни грешки, където видях. Глаголните времена трябва да се уеднаквят в целия текст

2013-06-25T11:12:24Z

Живот 0: Оправих граматически и пунктуационни грешки, където видях. Глаголните времена трябва да се уеднаквят в целия текст

Show changes

Dexios at 13:24, 19 October 2012

2012-10-19T13:24:40Z

← Older revision		Revision as of 13:24, 19 October 2012
Line 132:		Line 132:

	Преди да изгубя съзнание, видях кърваво червена коса пред мене.		Преди да изгубя съзнание, видях кърваво червена коса пред мене.

			<noinclude>
			{\| border="1" cellpadding="5" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; background: #f9f9f9; border: 1px #aaaaaa solid; padding: 0.2em; border-collapse: collapse;"
			\|-
			\| Върни се към [[High_School_DxD_(Български) \|Заглавна страница]]
			\| Напред [[High_School_DxD:Част_1_Живот_1\|Живот 1]]
			\|-
			\|}
			</noinclude>

Dexios: /* Живот 0 */

2012-10-19T13:16:56Z

Живот 0

← Older revision		Revision as of 13:16, 19 October 2012
Line 102:		Line 102:

	Каза го пак, смеейки се. Изречението, което нямаше смисъл. Аз стоях там, с моята усмивка и бях готов да кажа: "Това е толкова смешно, Юума-чан."		Каза го пак, смеейки се. Изречението, което нямаше смисъл. Аз стоях там, с моята усмивка и бях готов да кажа: "Това е толкова смешно, Юума-чан."

			-ФЛАП-

			Черни крила се появиха от гърба и, дигайки шум и докосвайки земята за момент. Какво е това? Аз знам, че Юума-чан е сладка като ангел. Ангел? Не е възможно. Това някакъв вид театър ли е? Черните и крила си отиват добре с тъмнината на нощта. Трябва да е някаква илюзия. Но нямаше как да повярвам нещо такова. Очите и се промениха от сладки момичешки в студени и страшни.

			– Беше забавно, краткото време което прекарах с тебе. Като да си играеш на двойка с малко дете.

			Гласът на Юума-чан беше много студен. Тонът и – като на възрастен. Имаше ледена усмивка на устата си.

			Бъзз. Чуваше се един шум, доста по-тежък от шума на електронна игра. Онова нещо вдигаше доста шум и беше в ръцете и. Прилича на копие. И свети? Всъщност, това е копие.

			Чу се звукът на вятъра, последван от един неприятен шум. Слаш. Почуствах, че нещо прониза коремът ми. Токава осъзнах, че копието на Юума-чан беше забито в корема ми. Тя ме промучи с него, но защо? Опитах се да извадя копието от себе си, но то изчезна. Единственото нещо което остана, беше голямата дупка в корема ми и огромното количество кръв, която изтичаше. Започнах да се замайвам и зрението ми се влошаваше. Когато се осъзнах, вече лежах на земята. Стъпки се доближаваха до мене. Един малък глас ме достигна. Гласът на Юума-чан.

			– Извинявай. Ти беше заплаха за нас, за това решихме да се отървеме от тебе по-рано. Ако искаш да мразиш някого, мрази този който е сложил Sacred Gear в тебе.

			Sacred... какво?

			Не можех да кажа нищо и чух стъпките и да се отдалечават. Едновременно, очите ми се замъгляваха. Дупката в стомаха ми трябва да е критична, въпреки че не чуствах болка. Осъзнавах че се намирах в наистина лоша ситуация, защото чуствах, че след момент ще загубя съзнание. Сигурно би било приятно да загубя съзнание. Но ако това стане, със сигурност ще умра. Ама ти сериозно ли? Ще умра на тази възраст? Дори не съм изживял половината си живот! Как бих могъл да се смея ако умра, защото бях намушкан от гаджето ми? Много неща вътре в мене изчезваха заедно със съзнанието ми. Какво ще стане утре в училище? Ще бъдат ли Матсуда и Мотохама шокирани? Ще плачат ли за мене? Ха-ха, това никога няма да се случи... Мамо, татко... Още не съм направил нищо което да ги задоволи. Мамка му. Няма да е никак смешно ако намерят порно списанията след като умра. А защо само мисля за такива неща когато умирам? Още можех да си движа ръката. Докоснах корема си и погледнах ръката си. Червена е, кърваво червена. Всичко това е моята кръв. Тогава си спомних за онова момиче. Красивото момиче с червената коса. Всеки път когато я видех, очите ми бяха привличани от нейната коса. Ако ще умирам, исках поне да беше в ръцете на красиво момиче като нея. Изневерявам ли на моята приятелка Юума-чан ако мисля така? Чакаи малко, тя е тази която ме уби... Ако ще умирам, ми се искаше да бях опипал циците и. Егати, не мога да спра да мисля за перверзни неща дори предсмъртно. Мамка му. Очите ми се замъгляват още повече. Това ли е края? Имах ужасен живот. Ако мога да се преродя, искам да бъда...

			– Ти си този който ме повика, нали?

			Изведнъж, някой се появи пред мене. Не мога да видя кой е, очите ми за замъглени.

			– Изглежда умираш. Раната ти... Охо, май нещо интересно се случва. Значи си ти... Това наистина е интересно.

			Смее се, все едно е намерила нещо интересно. Какво е толкова смешно да я накара да се смее?

			– Ако ще умираш, тогава аз ще се погрижа за тебе. Живота ти ще ми принадлежи и ще живееш за мене.

			Преди да изгубя съзнание, видях кърваво червена коса пред мене.

Martinik at 17:05, 2 October 2012

2012-10-02T17:05:55Z

← Older revision		Revision as of 17:05, 2 October 2012
Line 57:		Line 57:
	Със отношението на девственик, отидох на нареченото място три часа по-рано. Преброих сто момичета пред мене, които имаха очила. Един подозрителен тип даже ми даде една странна брошурка. Имаше окултен вид с някакъв странен магически символ и надпис: "Твоята мечта ще бъде изпълнена!" Исках да го изхвърля, но си го прибрах в джоба, защото нямах излишно време.		Със отношението на девственик, отидох на нареченото място три часа по-рано. Преброих сто момичета пред мене, които имаха очила. Един подозрителен тип даже ми даде една странна брошурка. Имаше окултен вид с някакъв странен магически символ и надпис: "Твоята мечта ще бъде изпълнена!" Исках да го изхвърля, но си го прибрах в джоба, защото нямах излишно време.

	Когато ~~Юуна~~-чан пристигна, казах:		Когато Юума-чан пристигна, казах:

	– Не се притеснявай, аз също току-що дойдох.		– Не се притеснявай, аз също току-що дойдох.
Line 101:		Line 101:
	– Ще умреш ли за мен?		– Ще умреш ли за мен?

	Каза го пак, смеейки се. Изречението, което нямаше смисъл. Аз стоях там, с моята усмивка и бях готов да кажа: "Това е толкова смешно, ~~Юуна~~-чан."		Каза го пак, смеейки се. Изречението, което нямаше смисъл. Аз стоях там, с моята усмивка и бях готов да кажа: "Това е толкова смешно, Юума-чан."

Dexios: /* Живот 0 */

2012-10-01T11:45:32Z

Живот 0

← Older revision		Revision as of 11:45, 1 October 2012
Line 54:		Line 54:

	Ха-ха-ха, бях си мил зъбите десетки пъти от предишния ден и не бях пропуснал нито едно място. Дори си бях купил нови панталони, в случай че едно конкретно нещо вземе да се случи.		Ха-ха-ха, бях си мил зъбите десетки пъти от предишния ден и не бях пропуснал нито едно място. Дори си бях купил нови панталони, в случай че едно конкретно нещо вземе да се случи.

			Със отношението на девственик, отидох на нареченото място три часа по-рано. Преброих сто момичета пред мене, които имаха очила. Един подозрителен тип даже ми даде една странна брошурка. Имаше окултен вид с някакъв странен магически символ и надпис: "Твоята мечта ще бъде изпълнена!" Исках да го изхвърля, но си го прибрах в джоба, защото нямах излишно време.

			Когато Юуна-чан пристигна, казах:

			– Не се притеснявай, аз също току-що дойдох.

			Попадение! Винаги съм искал да кажа това. Тогава тръгнахме да се разхождаме, държейки се за ръце. Бях толкова доволен, че щях да се разплача, защото държах ръката на едно красиво момиче. След това, посетихме различни магазини, наслаждавайкисе на нашата среща. На обяд ядохме в един семеен ресторант, където Юума-чан си взе едно шоколадово парфе, а аз бях пълен само гледайки я.

			Почуствах, че разбирах как други тинейджъри се чустват когато излизат на среща. Почуствах се жив за първи път.

			Мамо, мерси че си ме родила. Татко, притеснявах се, че нашето семейство няма да има наследници, но изглежда че няма нужда да се притесняваш за това.

			Докато си мислех за тези неща, вече беше станало следобяд. Целувка? Целувка преди да се прибереме? Главата ми се замайваше само мислейки си за това. А може би ще стигнем дори по-далеч... За това си мислеше през цялото време един превъзбуден младеж като мене.

			Бяхме в един парк извън града. Небето причерняваше и освен нас, нямаше никой друг. Поради това, аз си представях дори още по первезни неща. Трябваше да прочета някоя книга, която те учи да правиш още по-палави неща.

			Юума-чан беше на разтояние от мен, права до един фонтан.

			– Беше забавно днес.

			Това каза тя, усмихвайки се.

			Мамка му, ама е сладка.

			– Исе-кън.

			– Кажи, Юума-чан.

			– Има нещо което искам да направя, за да отпразнуваме нашата първа среща.

			О, да! Ето го! Момента който очаквах! Дъхът ми мирише добре й сърцето ми е готово. Нищо че туптеше като лудо.

			– Ам, какво е това което искаш?

			А, не. Тона на гласът ми е нисък. Сигурно си мисли, че си мисля за палави неща. Прецаках ли се? Но Юуна-чан продължаваше да ми се усмихва й ми каза ясно:

			– Ще умреш ли за мен?

			... Ам... Дай пак?

			– Ам... Това... Ех? Извинявай, можеш ли да повториш? Мисля, че имам проблем с ушите.

			Трябва да съм се объркал. Да, точно така. Затова я попитах пак. Но...

			– Ще умреш ли за мен?

			Каза го пак, смеейки се. Изречението, което нямаше смисъл. Аз стоях там, с моята усмивка и бях готов да кажа: "Това е толкова смешно, Юуна-чан."

Dexios: /* Живот 0 */

2012-09-25T10:09:25Z

Живот 0

← Older revision		Revision as of 10:09, 25 September 2012
Line 26:		Line 26:
	И все пак, нещо неочаквано щастливо се случи на момче като мене, което прави перверзни неща всеки ден.		И все пак, нещо неочаквано щастливо се случи на момче като мене, което прави перверзни неща всеки ден.

	-Моля те, излез с мене.		– Моля те, излез с мене.

	Момиче ми се призна в любов!		Момиче ми се призна в любов!

Martinik at 18:11, 24 September 2012

2012-09-24T18:11:32Z

← Older revision		Revision as of 18:11, 24 September 2012
Line 20:		Line 20:
	За съжаление, не можах да видя нищо, защото Матсуда и Мотохама не се разкараха от дупката. Егати, тези двамата...		За съжаление, не можах да видя нищо, защото Матсуда и Мотохама не се разкараха от дупката. Егати, тези двамата...

	Страшно се бях възбудил и не можех да се успокоя, защото двамата идиоти не спираха да казват, "Ох! Мураяма има огромни цици!" и "Ах! Катасе има страхотни крака!"		Страшно се бях възбудил и не можех да се успокоя, защото двамата идиоти не спираха да казват, "Ох! Мураяма има огромни цици!" и -Ах! Катасе има страхотни крака!

	Разбира се, че исках да погледна! Но някой се приближаваше до килера, такаче избягах.		Разбира се, че исках да погледна! Но някой се приближаваше до килера, такаче избягах.
Line 26:		Line 26:
	И все пак, нещо неочаквано щастливо се случи на момче като мене, което прави перверзни неща всеки ден.		И все пак, нещо неочаквано щастливо се случи на момче като мене, което прави перверзни неща всеки ден.

	"Моля те, излез с мене."		-Моля те, излез с мене.

	Момиче ми се призна в любов!		Момиче ми се призна в любов!
Line 38:		Line 38:
	Беше толкова сладка, че се влюбих в нея от пръв поглед.		Беше толкова сладка, че се влюбих в нея от пръв поглед.

	Всеки би се съгласил ако една красавица дойде и ти каже, "Обичамте, ~~Хёудоу~~-кун! Моля те излез с мене!"		Всеки би се съгласил ако една красавица дойде и ти каже, "Обичамте, Хиоудоу-кун! Моля те излез с мене!"

	За мене това беше като извадено от някой сън, имайки в предвид, че не съм имал гадже от както съм се родил.		За мене това беше като извадено от някой сън, имайки в предвид, че не съм имал гадже от както съм се родил.