High School DxD:Част 1 Живот 1

Живот 1: Отказвам се да бъда човек

Част 1.

-СЪБУДИ СЕ! СЪБУДИ СЕ! АКО НЕ СЕ СЪБУДИШ АЗ ЩЕ... ТЕ... ЦЕЛУНА.

-Ммммм...

Функцията на будилника с глас на цундере е да събуди човек, но за нещастие не може да събуди своя собственик. Този „собственик” мънка на пода, защото е паднал от леглото си. Това съм аз. Това беше ужасен сън... Пак сънувах този ужасен сън. Наскоро само това сънувам. Сънят, в който ме убива Юума-чан. Но тъй като съм жив, трябва да е сън.

-Исе! Събуди се!

Гласът на майка ми се чу от долу, както всяка сутрин.

-Знам! Буден съм.

След като й отговорих, станах от пода.

Хаа... Като гледам, денят ми започва лошо. Чувствам се отпаднал... Въздъхнах силно докато си обличам униформата.

Част 2

-Чао.

Излязох от къщи прозявайки се. По време на пътя до училище трябваше да си държа очите затворени заради слънчевата светлина. Човече, колко досадно. Отскоро слънцето ми дава лошо чувство. Имам чувството, че светлината ми пробива кожата и не мога да я понасям. Както и да е, сутрешното слънце е лошо за мен и не мога да се събуждам сутринта. Тъй като наскоро все се успивам, майка ми идва и грубо ме събужда. Вместо това, през нощта ставам „по-силен”. Има нещо в тялото ми, което се появява и силно ме напряга. Напълно съм се превърнал в „нощен” човек. Странно нещо не е наред. Аз седя до късно и ще е чудо ако мога да издържа до 1 часа сутринта, но наскоро мога без проблем да издържа до 4 часа. Когато слънцето се покаже, обаче, заспивам, и това се превърна в моето всекидневие. Не съм пристрастен към мрежови игри или нощни шоута. Какво е станало с тялото ми? Да не би мозъка ми се опитва да не спи, за да не гледам как гаджето ми ме убива. Е, това са личните ми чувства, затова нека да бъде. Естествено е, че на тялото ми ще му се иска да спи.

Чувствам нощта по-различно от преди. За да го пробвам, излезнах, когато стана нощ. Ритъма на стъпките ми е по-бърз, сърцето ми бие от щастие, когато влезна в тъмни пространства през нощта. Затичах се и за моя изненада, развих невероятна скорост. Ако стана член на отбора по бягане, ще бъда най-добрия. Мога да направя пълни маратони без да се уморя. Станах прекалено самоуверен и, когато тичах сутринта, се уморих моментално. Това е нормална скорост за гимназист но има голяма разлика между „дневното” и „нощното” аз. През нощта ставам странен. Това би трябвало да е фаза породена от лудост, чувствам се, че нощта ме променя в различен човек.

Ъх... слънчевата светлина е все още силна. За разлика от нощта, ставам „слаб” през деня. Без значение колко мисля върху това, нещо наистина не е наред с тялото ми. От деня след срещата с Юума-чан, не мога без да мисля, че тялото ми се е променило.

Част3

Училището в което ходя се нарича академия Куоу. Преди е било моминско училище, но сега е смесено, затова броят на момичетата е по-голям от този на момчетата. Докато годината тече броят на момчетата се увеличава, но като цяло момичетата са повече. Аз съм гимназист втора година и в класа ми отношението момичета - момчета е 7:3. За третата година е 8:2. Дори сега момичетата имат по-голяма власт и голяма част от училищния съвет са момичета, дори училищния президент е момиче. Това е училище, където момчетата не могат да направят каквото си пожелаят, но все пак влезнах в него. Просто е. Това училище има повече момичета, а това е нещо чудесно. Казват, че се влиза трудно, но аз успях заради лошите ми намерения, които са да уча докато съм заобиколен от момичета. Само заради това избрах това училище.

Какво не му е наред!? Какво не му е наред да съм сексуално възбуден!? Това е живота ми! Никой няма правото да ми казва какво да правя! Ще си създам харем в това училище! Това ми е мисията от когато влезнах. Сега, обаче, съм депресиран. Тъй като има толкова много момичета, си мислех че ще имам 2-3 гаджета лесно.

Но грешах. Само една група от добре изглеждащи момчета са популярни, но момичетата дори не ме поглеждат. За да съм по-точен, те ме пренебрегват като боклук на пода. Мамка му! Това не беше в плана ми! Не може да бъде!? В плана си трябваше да имам първото си гадже веднага след като влезнах в училище. След това ще скъсам с нея и да започна да излизам с друго момиче и така нататък. А докато завърша, купища момичета ще се бият за мен в Батъл Роял! При това положение, моята цел ще е само сън. Чакай, не е ли вече мечта сън!? Какво не е наред!? Ерата, в която съм роден? Или има нещо, което не е наред с мен...? Не...! Аз не искам да мисля за това! Това са нещата, за които обикновено мисля.

Пристигнах в класната стая въздишайки силно и седнах на стола си.

-Хей, приятел. Как беше порното, което ти заех? Добро беше нали? Този, който ме заговори, с голата глава, е моя приятел номер 1: Мацуда. На пръв поглед прилича на спортист, но той прави сексуален тормоз с коментарите си постоянно. По време на началното училище, беше много добър спортист и направи няколко рекорда, но сега е в клуба по фотография. Той иска да снима момичета от всеки ъгъл, затова е наречен „Первезния плешивко” и „Папаракът на сексуалния тормоз”.

-Хъммм, вятърът беше силен тази сутрин, нали? Благодарение на това, аз успях добре да видя гащите на момичетата.

Този с очилата, който се прави на готин, е моят приятел номер 2: Мотохама. Неговите очила могат да разберат размерите на момичетата. Неговите прякори са „Первезните очила” и „ГТХ калкулатор”. Тези двамата са мои приятели. Сериозно, всеки път когато погледна тези двамата се чувствам като „загубеняк”.

-Имам нещо добро.

Мацуда извади купчина неприлични списания и DVD-та от чантата си и ги сложи върху чина ми бeз да се замисли.

-Хееее!

Имаше малък писък от момиче в другата част на стаята/ Е, това е нормална реакция, тъй като нещо като „това” става сутрин.

-Извратени хлапета.

-Мрете, мръсни животни!

След писъка имаше негативни коментари идващи от другите момичета.

-Тишина! Това е нашето развлечение! Момичета и деца да стоят далече и да не гледат! Или ще ви изнасиля в въображението си!

Добър коментар със сексуален тормоз както винаги, Мацуда-кун. Не отдавна, аз бих казал „Еха, от къде намери тези съкровища!” със светнали очи. Тъй като от скоро съм в лошо състояние всяка сутрин, не си се искам да правя шум заради това. Мацуда въздъхва докато ме гледа в очите.

-Какво ти е? Има толкова съкровища пред теб, а изглеждаш отегчен.

-Какво не е наред с теб? Наскоро не си себе си. Наистина странно.

Мотохама прави забележка докато си наглася очилата.

-И аз искам да се вълнувам при всичко това, но нямам енергията да го направя.

-Да не си болен? Не може да бъде. Ти, който е „проявата на всички сексуални желания”, не може да е болен.

Мотохама ми прави неприличен коментар. Сериозно този негодник а невъзпитан.

-Или е това? Халюцинацията за твоята въображаемо гадже. Юума-чан беше, нали? Да не ти дава страничен ефект?

-Вие сериозно ли не помните Юума-чан?

И двамата започнаха да ме гледат с тъжни очи след въпроса ми.

-Ние наистина не я познаваме. Ти трябва да се прегледаш при доктор. Нали така, Мотохама?

-Да, сто пъти ти казахме, че не познаваме никого с това име.

Те са така всеки пък, когато ги попитам за Юума-чан. Мислех, че се шегуват, но след като поговорих сериозно с тях, разбрах, че казват истината. Аз помня, че ги запознах с Юума-чан. Те казваха неща като „Как мацка като теб излиза с Исе” и „Трябва да има системна грешка. Исе, не си направил нещо нелегално, нали?” и продължаваха да правят неприлични коментари. Аз помня, че станах самоуверен и казах „Вие също трябва да си намерите гаджета”. Аз ясно помня това, но те дори не помнят „Юума-чан”. Сякаш Юума Амано не е съществувала. Сякаш времето прекарано с нея е било халюцинация, както тези двамата казват. Те доказаха, че няма запис от телефона или мейл адреса й на мобилния ми. Да не е бил изтрит от паметта? Някой друг ли го е направил? Не може да бъде. Аз не съм го изтрил, но тогава кой!?

Звъннах на номера, който помнех, но няма такъв. Това да не означава, че не съществува? Да не е било въображението ми? Нещо толкова странно не може да стане, но освен моите спомени няма други улики, които да доказват съществуването й. Като си помисля, аз не й знам адреса. Тя е ученик от друго училище, издирих това училище, където носеха същите униформи като нея и ги поразпитах, но те казаха, че няма ученичка с това име. Тогава коя ми е гаджето? С кого излизах? Значи съня, който имам, е просто фантазия, която съм си съчинил. Да не би да съм говорил с Мацуда и Мотохама все едно е било в реалността? Това ме изкарва луд. Аз ясно й помня лицето. Нещо не е наред с всичко това, дори странната сила, която получавам нощем. Но какво е? Докато си мислех за тези отминали инциденти, Мацуда си слага ръката си на рамото ми.

-Нищо не може да се направи по въпроса. Ние сме по средата на своята младост, затова би било нормално да се държим така. Добре тогава, елате при мен след училище и ще ви покажа тайната си колекция.

-Чудесна идея, Мацуда-кун. Със сигурност трябва да поканиш и Исе-кун.

-Разбира се, Мотохама-кун. Всички сме момчета пълни със сексуално желание. Ако не направим нещо по въпроса, ще е грубо към родителите, които са ни родили.

Двамата се хилеха. Толкова са перверзни. Без значение от къде ги погледна, те са само перверзни тъпаци. И за жалост аз съм един от тях. На кой му пука, аз също живея за тези неща.

-Добре тогава! Днес без задръжки! Ще вземем храна и напитки докато гледаме порно!

-А така! Това е Исе, който познаваме!

-Само така! Ние трябва да отпразнуваме щастието, че сме родени мъже.

Мацуда и Мотохама се развълнуват. Ще оставя инцидентът с Юума-чан на пауза. Аз също имам нужда от почивка. Днес ще забравя за инцидента и ще се зарибя по порно!

Тогава се случи. След като направихме планове за следобеда, нещо пурпурно червено ми привлече вниманието. От прозореца на класната стая видях момиче, което беше на двора и ходеше към училището. Имаше пурпурно червена коса, а красотата й не беше човешка. Нейните стройни пропорции не бяха на японка. Очевидно е, че не е от Япония, хора казват, че е от северна Европа. Тя ще открадне сърцата на всеки който я погледне. Името й е Риас Гремори, училищния ни идол. Тя е трета година, затова е по-възрастна от мен. Осъзнах, че всички я гледат, момчета и момичета. Мацуда и Мотохама също я гледаха. Това става всеки ден. Всички я гледат, когато минава. Някои дори спират да говорят само за да я зърнат. Вятъра нежно подухва косата й. Гледката около нея е също толкова червена колкото косата й. Кожата й беше бяла като сняг. Красива, само така може да се опише с една дума. Това е единствената дума, която е нужна да я опише. Аз винаги спирах всичко всеки път щом я погледна. Наскоро начина по който я гледам. Тя е красива и то прекалено. Красотата й ме плаши, бях малко изплашен, като я погледнах. Не знам защо но започнах да се плаша от нея след като Юума-чан изчезна. Очите й се насочиха към сградата и ме хванаха. Имах чувството, че сърцето ми е хванато от нея. Чувството, което получих е също като някой по-висш стои пред теб. Сините й очи се промениха и устните й се усмихваха. На мен ли си усмихваше? Не може да бъде, аз никога не съм говорил с нея. Но изведнъж си спомних, че в съня ми имаше човек с червена коса, който говори с мен. Човек който изглеждаше нежен, но малко страшен. Докато аз още мислех, тя изчезна от погледа ми.

Част 4

-Искам да стискам цици!

Докато гледахме порно, аз прегръщах Матсуда, който не спираше да реве. Ние бяхме щастливи и развълнувани когато започнахме да гледаме порно след училище. Докато гледахме ставахме по и по-депресирани, заради въпроса „Защо нямаме гаджета?”. Ние говорехе серозно, но после ни се доплака. Матсуда започна преди 3 филма. Мотохама се правеше на готин, но зад очилата се виждаха сълзи.

Преди тридесет минути Мотохама каза „Момиче ме извика зад физкултурния салон, това беше първия път когато ме обира момиче...” с много малък глас. Дори и аз щях да се разплача след това. Чудя се как изгледат три момчета помрачени от порно? Очевидно отговора е три непопулярни момчета. Иска ми да мразя света след касо си помислих, че има момчета на моите години, които правят секс с момиче в момента. Докато мислех за това последния филм свърши а небето беше потъмняло. Когато погледнах часовника вече беше 10 часа. Казах на родителите ми че ще съм при Матсуда, но да стоя повече е невъзпитано от страна на семейството му, а и може да закъснея за училище утре.

-Аз ще си тръгвам вече.

След като казах това всички станахме и си събрахме нещата.

-Чао.

След това се разделихме с Матсуда на входа, Мотохама и аз се запътихме към къщи.

-Нощта е красива. Тъй като нощта е добра би било нормално да гледам порно.

Мотохама каза няколко глупости докато гледаше небето въздишайки. Изглеждаше депресиран. До утре, Мотохама и Матсуда ще са както преди, затова няма проблем.

-Ще се видим утре

-Лека вечер

Мотохама махаше, но все оше беше депресиран. Аз ше му пратя SMS, по-късно за да го разведря.

Няколко минути след като се разделих с Мотохама, аз още ходех към къщи, но аз усещах странна енергия бушуваща в тялото ми. Това е симптом на превръането ми в супер човек през нощта. Нещо наистина не е наред с тялото ми. Това не е нормален феномен. Моите очи стават по-добри заедно с другите ми 5 чувства. Моите очи и уши стават излючително добри. Мога да слушам разговорите от другите къщи . Мога да виждам улицата дори и да е нощ. Виждам и на места без светлина, това наистина е странно. Чуствам как ставам силен с всеки изминал ден. Това не е само подозрение, защото тръпките, които усещам по тялото си са истински!

Усещах, че някой ме гледа. Той имаше студени очи. Усещах мистериозна атмосфера пред мен. Тялото започна да трепери, става по силно като вървя напред. Имаше мъж с който ме гледаше със свирепи очи, те бяха много страшни. Имам чувството че тялото ще ми замръзне, ако го погледна. Това ли се нарича намерение за убийство? Той ме гледа все едно на враг. Не това е нещо по-опасно. Това със сигурност е намерение за убийство. Мъжът се приближаваше много бавно. Но със сигурност ходи към мен. Значи наистина иска да ме нападне! Первезник!? Опасен човек!? Загазил ли съм!? Трябва да съм щом тялото ми се тресе! Защо трябваше да се срещна със опасен тип към къщи!?

-Това е рядкост. Да срещна някой като теб на такова място.

-...?

Какво говори? Не, не няма да е странно луди като него говорят глупости. Все пак този тип е опасен! Мамка му! Какво да правя ако извади нож? Не знам никакви бойни изкуства, нито пък съм се бил! Сетих се! Тялото ми става ненормално силно през нощта, мога да побягна. Мистериозния тип започна да ходи към мен с нормална крачка. -Какво, опитваш се да избягаш? Кой е господаря ти?ТРябва да е с нисък ранг или странно хоби, за да избере това място за територия. Така, кой е господаря ти?

Дори не знам за какво говориш! Обърнах се и се затичах от където дойдох на максимална скорост. Бях ненормално бръз. Странно е да го кажа но скоростта ми на бягане през ноща е ненормална. Продължих да бягам и влезнах в непознати улици. Не съм уморен, мога да продължа да бягам. В такъв случай ще бягам докато съвсем не се отдалеча. След около 15 минути. Отидох на място с много пространство. Спрях да бягам и започнах да ходя. Отидох до фонтана вдишвайки малко въздух. Разглед парка под лампата. Има нещо мистериозно за това място. Знам това място. Да това е последното мястото което посетих с Юума-чан. Какво съвпадение, или чудо? Да не дойдох тук подсъсзнателно? Не може да бъде...

Тръпки.

Усетих тръпки зад мен. Имам чувството че нищо е зад мен. Обурнах се назад бавно. И видях черни пера падащи пред мен. Пера на врана? Не не са.

-Мислеше ли че ще те оставя да избягаш? Затова слабите същества са досадни.

Човекът пред мен носеше костюм и имаше крила растящи от гърба му. Той ли е подозрителния тип от преди. Ангел... Не, не , това не е приказка, затова не може да бъде. Да не е косплей? Прекалено е истинско. Това да не истински крила? Не може да бъде!?

-Кажи ми се казва господаря ти. Не обичам да се занимавам с вида ти, затова ще... Чакай да не си „Изгнаник”? Ако нямаш господар това би обяснило разтревоженото ти изражение.

-Хъмм. Не усещам присъствието на господаря ти или съюзниците ти. Не виждам нищо, което се опитва да скрие присъствието си. Няма магия за телепортация. Според твоята ситуация ти си „Изгнаник” и няма да е проблем да те убия.

Мъжът каза нещо странно и си вдигна ръката. От където и да го погледна тя е насочена към мен. Чувам шум. Знам този феномен. Изглежда сякаш някави светлини се събират в ръката му. Чакай малко тези фантастични неща трябва да останат в съня ми. Светлинките се оформят в нещо като копие. Копие... Това е копие! Бях пронизан през корема от това нещо в съня ми и преживях ужасна криза! Ще бъда убит! Но аз вече бях пронизан докато мислех за това. После нещо се опитваше да излезе от устата ми. Много кръв излезе от устата ми последвана от интензивна болка.

Боло. Боли толкова много! Паднах на колена. Усещах как вътешностите ми горят. Болката се разпространи по целото ми тяло и боли толкова много че не го понасям. Опитах се да го издърпам с ръка, но болката стигна до ръката ми, като го пипнах. Топло беше много топло. Имах изгаряния там където докоснах копието.

-Гггг...ааах...

Започнах да вия, защото боли . Боли толкова много! Моята ръка е изгорена лошо, значи това копие ми гори органите ми още по лошо. Значи това е чувството да ти изгорят вътершностите, а? Заради силната болка започнаха да ми текат сълзи. Чух звука на съпки приближаващи ме. Мистериозния мъж ме приближаваше. Погледнах нагоре, мистериозния мъж направи още едно копие и го държеше в ръка. -Трябва да боли. Свелината е отровна за такива като теб. Уцели ли те получаваш фатална рана. Мислех си че ще те убие, макар че го отслабих. Тялото ти е по издръжливо от колкото си мислих. Значи пак ще те ударя, но този път ще го подсиля. Сега си свършен.

Да не иска да ме довърши?! Аз ще бъда убит ако ме уцели пак с това. Започнах пак да мисля за онзи сън и си спомних за пурпурно червения цвят.

Яркото пурпурно червено което беше около мен... Тя няма да ми помогне. Това беше само сън. Но тогава и това ли е сън ? Ако е сън, тогава моля те помогни ми. Дори да е син не искам да съм в тази ситуация!

Свууф!

Стори ми се, че чух вятъра но вместо това имаше експлозия. Когато погледнах видях пушек от дланта на мъжа. Кръж течеше от нея.

-Да не си го докоснал.

Една жена мина пред мен. Тя имаше пурпурно червена коса. Мога да кажа кой е дори да и’ гледам гърба. Не мога да кажа коя е, защото не и видях лицето. Сега съм сигурен че това е човека който видях в съня си.

-... Пурпурна коса... Тази жена трябва да от Домът Гремори.

Мъжът започва да гледа с презрение жената с пурпурна коса.

-Името ми е Риас Гремори. Как си господин Паднал Ангел? Ако се опиташ да нараниш това момче няма да се въздържа.

Риас Гремори. Да, тя е старши ученикът от училището ми и красавицата с пурпурна коса

-Фуфуфуфу... Е, е. Значи това момче ти принадлежи. Значи този град ти е територията, а? Така значи. За днес се извинявам. Но препоръчвам да държиш здраво слугата си. Хора като мен могат да го убият докато ходи.

-Благодаря за препоръката. Този град е под мое наблюдение, ако ми пречиш няма да се въздържам.

-И бих казал същото и на теб, наследничке на Дом Гремори. Името ми Доннашику. Надявам се никога да не се срещнем.

Мъжът си разпери черните крила и тялото му започна да плава. После излетя в небето. Значи е безопасно сега... Чувствам се облекчен, но ми причернява и мисля че изпадам в безсъзнание. Хей, това не е ли зле? Наистина е зле.

-Ох, ти припадаш ли? Това е фатална рана. Нищо не може да се направи по въпроса. Хей, къде ти е къщата? Лежах на земята, а Семпай ми говореше. Но не чувах какво ми казва после изпаднах в безсъзнание.

Част 5

СЪБУДИ СЕ ИЛИ ЩЕ ТЕ УБИЯ… СЪБУДИ СЕ ИЛИ ЩЕ ТЕ НАКЪЛЦАМ…

Когато се събудих, беше сутрин. Беше ли? Пак ли имах лош сън? Трябва да е сън, но беше толкова реален. Сега аз съм тук, спящ на леглото си. Бях събуден от будилника ми с глас на яндере, значи все пак съм сънувал. Този пън не беше Юума-чан, но някакъв странен тип ме гонеше, но и двамата имаха черни крила. После си разтърсих главата, трябва да се осъзная. Защо постоянно получавам тези странни сънища? Ако си спомням правилно, отидох на училище, както обикновено, класовете минаха нормално. След училище отидох в къщата на Матсуда, имахме порно маратон с Матсуда и Мотохама. На прибиране, бях нападнат от странен тип с крила… После осъзнах необикновеното си положение. Бях гол, нямах нищо върху себе си дори и гащи. Какво става! Гол съм, не помня да съм се прибирал. Да не си губя паметта на тази възраст? Нямам и навика да спя гол.

-Ммммм…

Ха! Чух сладък глас. Обърнах се внимателно.

-Хъррр…

Момиче с пурпурна коса спеше до мен и беше гола… Нейната бяла кожа приличаше на сняг, толкова ярка беше че ми бе неприятно на очите.

… От където и да погледнеш, това е Сенпай, идолът на академията. Пурпурната й коса, разпиляна по възглавницата беше толкова красива. Риас Гремори… Ъ? Ъ? Ъ? Успокой се. О да, брой прости числа за да се успокоиш. 2,3,5,7,11,13,17,19,23… Ааааах!! Не мога да се успокоя! Защо спя с Риас-сенпай!? Какво стана!? Какво стана!? Не, какво направих!? Направих ли нещо!? Не помня! Въобще не помня! Защоооо! Трябва са си спомня какво направих! Не! Защо съм в тази ситуация!? Да не правих секс със семпай! Хъ? Хората да не си губят девствеността така? Невъзможно! Това е невъзможно! Спомни си! Опитай се да си спомниш тези скъпи спомени! Какво направих!? Какво съм можал да направя!? Главата ми е объркана, но за момент бях притиснат до стената още повече.

-Исе! Събуди се! Време е за училище!

-Скъпи, Исе още ли е в стаята си?

-Скъпа, обувките са му на вратата, значи се е прибрал. Да стои при приятел до късно и на всичкото отгоре закъснява за училище! Това няма да простя!

Разговорът между родителите ми на първия етаж можеше да се чуе дори и тук. После се чуха стъпки нагоре. Стъпки със ярост в тях, идваши много бързо. Мама идва! Чакай! Ако види това ще е много зле!

-Чакай буден съм, сега ставам

-Няма да ти простя! Трябва да говорим малко!

Мама е ядосана! Тя идва в стаята ми! Не мога да и покажа тази ситуация!

-Мм… Сутрин ли е?

!! Сенпай си търка очите до мен! Събуди се! Събуди се!

Щрак.

Вратата се отвори силно и Семпай стана по нагоре в същото време. Очите ми се срещнаха с тези на майка ми. Изглежда много ядосана!

-Добро утро.

Сенпай поздравява майка ми с усмивка. Очите на майка ми се преместиха от мен към Семпай. После изражението и’ замръзна. Отново извърна очи към мен, избягвайки директен поглед

-БЪРЗО СЕ ПРИГОТВЕТЕ...

Направи глас като от машина и затвори бавно вратата. След малко се чу силен звук отдолу.

-Ск-ск-ск-скъпииииииииии!

-Какво стана, скъпа? Изглеждаш все едно си видяла призрак. Исе пак ли се мастурбираше сутрин?

-Се-се-сексссссссс! Исе го е направил с чужденка!!!

-Скъпа!? Скъпа!? Скъпа, успокой се!! Скъпааааа!!

Аз можех само да си закрия лицето с ръка. Само можех са си представя какво става долу. Как може това да бъде! Сигурно ще има семейна дискусия след това... Какво извинение мога да измисля, за да мога да обясня ситуацията си?

-Семейството ти със сигурност е оживено сутрин.

Сенпай стана от леглото ми и отиде да вземе униформата си от бюрото ми. Голата Семпай, голото тяло на красиво момиче. Ъъъъ, можех да виждам много неща... Малък ханш дълги бели крака, бедро, добре извит задник, огромни гърди. Ясно виждах и зърната. Защо не се крие? Защо не се опитва да се скрие? Ако имах умението на Мотохама, можех лесно да и’ разбера размерите. Съжалявам че го нямам това умение! Но знам едно, виждал съм много жени по списания видеота, но Семпай е много по-красива от тях. Как да го кажа? Изкуство? Тяло с перфектна форма и извивки, изглежда като онези голи картини и статуи по музеите. Мога да кажа само че красотота и’ е изумителна дори и гола.

-Се-сенпай!

-Какво?

-Виждам гърдите ти!

Казах това докато гледах в обратната посока. Исках да го видя, но трябва да издържа.

-Ако ти се гледа нищо не те спира.

Сенпай казва това със самодоволна усмивка. докато слага униформата си. Не знаех, че такива думи съществуват!? Тръпка мина през тялото ми. Сълзи ми течаха от очите. Фрази които не чуваш в училище. Бях разплакан от тази красива фраза.

-Коремът добре ли ти е?

Сенпай ме попита за корема ми. Корема. Започнах са си опипвам корема, докато я гледах как се облича.

-Беше намушкан снощи.

С това изявление се събудих напълно. Вярно... Бях намушкан от някакъв тип със крила в парка вчера. Бях намушкан от копие направено от светлинки. Но не са останали никакви белези на корема ми. Сигурен съм, че имаше дупка. Това не е рана която може да зарастне за една нощ. Имаше толкова много кръв. Това не беше сън? Но беше сън, нали?

-Инцидента от снощи не беше сън.

Сенпай каза това сякаш ми четеше мислите

-Сигурен съм че бях ранен...

-Излекувах те. Раната Беше критична, но благодарение на здравото ти тяло беше лечима от силите ми. Ние се прегръщахме голи и аз дадох част от моята магическа сила на теб защото беше слаб. Можех да го напрявя защото сме от един клан.

Какво казва? Ъъ? Прегръщахме се голи? ........ Ъъъъъъъъъъ!!!! Това да не означава...!

-Няма проблем, защото все още съм девствена.

Каза го сякаш пак ми е прочела мислите. Така значи. По някаква причина се почувствах облекчен. Чакай, трябва ли?

-Не прави такова странно лице. Светът е заобиколен от много загадъчни неща за които не знаеш.

Сенпай ме приближи докато е още то бельо. Нейните тънки пръсти започнаха да ме галят по лицето и то се зачерви. Нищо не може да се направи щом такава красавица го прави.

-Аз съм Риас Гремори и съм Дявол.

-Дявол? Ъъ? Шегува ли се? Сериозно ли говори?

-Аз съм твоя господар. Приятно ми е да се запознаем Хийоудо Иссей-кун. Мога ли да те наричам Исе?

Не съм сигурен, но усмивката и’ изглежда истинска.

Част 6

-Итадакимасу-уа

До дядо ми в рая. Сега до мен вкъщи седи красавица и се храни с нас.

-Много е вкусно, майко.

-Ъъъъ. Благодаря...

Родителите ми, които седяха отсреща имаха странни изражения на лицата. Дядо, как мога да поправя тази атмосфера. За първи път закусвам в такава ситуация, не знам какво да правя.

-Исе това е ядене, което майка ти е направила. Изяж го.

Сенпай го казва елегантно, държи се като по-голяма сестра.

-Ъъъ, добре.

Бързо отговорих и започнах да тъпча храна в устата си.

-Не го яж така. Яж бавно за до можеш да усетиш храната. Това е безценна храна, която Окаа-сама направи за нас.

Сенпай ми обърса устата с кърпичката си. Каво е това? В Какво съм се забъркал?

-Ъъъъ, Исе...

Баща ми започна да говори с трептящ глас. Изглеждаш нервен татко. Не се безпокой и аз съм.

-От къде се появи тази дама?

След като го чу, Сенпай си остави клечките и си наведе главата.

-Съжалявам че не се представих. Посрамих Домът Гремори. Нека се представя. Окаа-сама, Отоу-сама името ми е Риас Гремори. Аз съм от същата академия като Исе, приятно ми е да се запознаем.

Сенпай се усмихва и татко й отвърна.

-Така ли... Това е впечатляващо . Хахаха. Да не си от чужда страна? Японският ти е много добър

-Да, това е, защото живея в Япония от дълго време заради работата на баща ми.

Леле, баща ми е убеден, но мама не.

-Риас...сан, нали

-Да, Окаа-сама

-Каква е връзката ти с Исе?

...Това е добър въпрос, който ще изясни цялата ситуация от сутринта. Майка ми е любопина за отговора и', но Семпай все още се усмихва.

-Ние сме просто Сенпай и Коухай които са много близки, майко.

-Лъжеш.

Майка ми не й повярва. Няма да се хване след като видя цялата ситуация!

-За, за, заради леглото!

-Исе просто има кошмари, затова просто спах с него.

-Просто сте спали! И двамата бяхте голи!

-Тези дни хората спят голи, когато спят заедно.

Това е голяма лъжа, невероятна си Сенпай

-Така ли?... Значи хората спят голи наскоро.

Мамо!? Това добре ли е!? Нямаш проблем с това!? После осъзнах, че очите на майка ми изглеждат странно. После Семпай ми каза на ухо:

-Съжалявам... Изглеждаше, че ще има проблем, затова си използвах силите.

Сили? После си спомних какво каза по-рано.

„Аз съм Дявол”

Дявол... Значи тези феномени са били силите на Дявол!? Семпай продължи да си яде закуската. Когато погледнах татко, неговите очи също бяха празни. Да не би използва силите си и на него...? Дявол? Какво става...

Част 7

Сутрешния път към училище

Ходейки към училище срещнах трудности, защото учениците ме гледаха със свирепи очи. Разбираемо е щом до мен е училищния идол, Гремори-сенпай. Аз приличам на неин слуга, защото й нося чантата.

-Защо някой като него...

-Защо някой толкова вулгарен е близо до Риас-онеесама...

Можех да чуя викове на момчета и момичета от всяка посока. Имаше ученици които припаднаха от шока. Лошо ли е да ходя до Семпай! Ние ходихме до училищната порта и се разделихме.

-Ще изпратя някой по-късно. Ще се видим след училище.

Тя каза това усмихвайки се. Ще изпрати някой? Какво има предвид? Не съм много сигурен, но отидох до класната стая. Когато отворих вратата, всички ме зяпаха. Е, това ще е нормално, щом съм бил с Риас-сенпай.

Бам!

Някой ме удари отзад. Когато се обърнах, това се оказа Матсуда. Мотохама беше до него.

-Обясни ми!

Матсуда викаше, но и плачеше. От изражението му можех само да позная какво искаше каже:

-До вчера, ние бихме другари от „Непопулярния Съюз”!

-Исе, кажи ми какво стана след като се прибрахме вчера.

За разлика от матсуда който беше бесен, Мотохама се държеше спокойно, оправяйки си очилата, макар че очите му ме гледаха остро. И двамата сте страшни. Но аз се измях, и казах с дебел глас:

-Момчета виждали сте истински цици преди?

С това изречение, и двамата трепереха от страх.

Част 8

След училище

-Здравей, как си?

Аз гледах, ученика който дойде да ме поздрави, с полу затворени очи.

Този, който беше пред мен е принц номер 1 на училището, Киба Юуто.

Той улови сърцата на момичетата от училище с неговата усмивка. Той е от същия випуск като мен но друг клас. Можеше да чуеш момичетата да викат от радост в коридора. Млъкнете. Много е шумно.

-Каква работа имаш тук?

Отговорих му с негативен глас, но той не пря да се усмихва.

-Дойдох по заповед на Риас Гремори-сенпай.

Веднага разрах защо е тук с това изречение. Значи той е човека който Сенпай ми каза че ще изпрати.

-Добре, добре. Какво искаш да направя?

-Искам да дойдеш с мен.

Момичетата изкрещяха „НЕ!!!!!”

-Не, не !! Хиоудоу и Киба-кун ходят заедно!

-Ще се заразиш Киба-кун!

-Не съм съгласна на Киба-кун + Хиоудоу двойка!

-Може би е Хиоудоу + Киба-кун двоика?!

Тези кучки говорят на някакъв странен език. Моля ви се млъкнете!

-Въх... Добре

Казах му че ще го последвам. Честно казано, мразя красавци. Последвах Киба, който ходеше пред мен.

-Хей, Исе!

Не се бой, приятел. Няма да се бия, затова не трябва да се тревожиш.

-Какво ще правиш с това DVD, „Аз Изнасилвачът и удона”!

Матсуда казва това докато размахва DvDто. Бързо се изнесох.

Последвах Киба. Мястото, на което отидохме, беше гърба на училището. Там, заобиколена от дървета, беше старата училищна сграда. Вероятно е била използвана преди много време, толкова е зловеща, че се е превърнала в едно от „Седемте чудеса” на училището. Сградата е направена от дърво и изглежда много стара. Няма счупени прозорци, но това трудно може да се каже от вида и’. Стара е но не изглежда зле.

-Бучоу е тук.-каза Киба

Бучоу? Да не говори за Сенпай? Но Бучоу? Да не е в някакъв клуб? Това да не означава, че и той е част от клуба? Става все по-мистериозно, но докато го следвам, пак ще се срещна със Сенпай. Качихме се на втория етаж, и отидохме навътре в коридора. Коридора изглежда чист. Дори неизползваните стаи изглеждат чисти. Когато става дума за стара сграда, те трябва да са пълни с насекоми и паяжини, но няма никакви затова някой сигурно чисти това място редовно. Докато мислех за тези неща, пристигнахме на целта. Киба спря пред една от стаите. Бях изненадан от надписа на вратата. На нея пишеше „Клуб за изследване на паранормалното”. Това, което прочетох, ме накара да се замисля. Не че намирам клуба за странен, а това че е странно за Риас-семпай да ев този клуб.

-Бучоу, доведох го.- каза Киба на вратата . После Сенпай отговори:

-Влезте

Изглежда, че е вътре. Киба Влезна в стаята и аз го последвах. Бях изненадан щом влезнах в стаята. Имаше странни надписи и думи навсякъде по стаята. Най-странния беше кръг изписан от символи в средата на стаята. Стаята беше изпълнене със зловеща атмосфера. Освен това в стаята имаше няколко дивана и бюра. Хмм? Някой седеше не един от диваните. Беше момиче с малко тяло. Знам това момиче! Това е момиче от първа година, Тоуджоу Конеко-чан! Тя е първа година но прилича на начален ученик заради детското и’ лице и малко тяло. Тя е популярна при една определена група момчета. Популярна е и с момичетата също и е третирана като талисман. Тя тихо си ядеше йоукан. Изглежда незаинтересована както винаги. Почти не показва нинаква емоция. Тя осъзна, че влезнахме и обърна поглед към мен.

-Това е Хиоудоу Иссей-кун Киба ме представи на нея. Конeко-чан се покланя с глава

-А, приятно ми е.

Аз също се покланям. След това, тя продължи да яде. Също като слуха, тя не говори

После, чух вода да тече в гърба на стаята в стаята. Това да не е звука на душ? Осъзнах, че има перде за баня. Това е сянката на момиче, момиче се къпе в стаята. Ъ? Душ? Тази стая има душ!? Тогава се чу водата да спира.

-Вземи това, Бучоу

Ъ? Има някой при нея? Чух гласа на друго момиче.

-Благодая Акено Изглежда че Семпай се преоблича зад пердето. После си спомних какво стана тази сутрин и започнах да се изчевявам. Семпай имаше впечатляващо тяло. Изглежда че няма да имам нужда от порно известно време.

-...Ама че перверзно лице.

Чу се тънък глас. Когато погледнах към посоката на гласа, това беше Тоуджоу Конеко-чан. Погледнах я, но тя просто си ядеше йоукана. Така ли... Наистина ли имах перверзно лице?

Съжалявам тогава

Тогава пердето се отвори. Сенпай стоеше там в униформата си. Изглеждаше секси с мократа си коса. Поглежда ме и се усмихва .

-Съжалявам не можех да се изкъпа снощи защото бях у вас. Затова се изкъпах сега.

О да. Но това което ме човърка е че има душ в стаята. После погледах за Сенпай. Имаче някой зад нея... Ама ти шегуваш ли се! Бях толкова изненадан че загубих ума и дума. Черна коса в конска опашка! Конската опашка която е почти изчезнала. Тя сигурно е последния човек с конска опашка в училището. Красивото лице което постоянно се усмихва! Тя е като Ямато Надешико макар че е още ученик. Един от училищните ни идоли Химеджима Акено-сенпай! Тя е една от двете „Върховни Онее-сама” заедно с Риас-семпай! Тя е идолизирана и от момчета, и от момичета!

-А, как си? Името ми се Химеджима Акено, приятно ми е да се запознаем.

Тя се представи учтиво със усмихнато лице. Тоналността на на гласа и’ е впечатляваща.

-А... Казвам се Хиоудоу Иссей! Приятно ми е!

Представих се макар че бях нервен. След като Риас-сенпай видя, че всършихме със запознанствата, започна да говори

-Изглeжда че всички са тук. Хиоудоу Иссей, не, нека те наричам Исе.

-А, да.

-Ние сме Клуба за Изследване на Свръхестественото, преветсваме те.

-Ъ, Добре

-Като Дявол.

...Татко, Мамо изглежда, че съм се забъркал в нещо голямо.

-Ето ти чая.

-Благодаря.

Из седях на дивана и Химеджима-сенпай ми напави чай. Аз бързо го изпих.

-Много е хубав.

-О, много ти благодаря

Химеджима-сенпай се засмя весело. Киба, Конеко-чан, Риас-семпай и аз седнахме на дивана заобикалящ масата.

-Акено ти също седни.

-Да, Бучоу

Химеджима-сенпай седна до Риас-сенпай. Тогава всички ме погледнаха. Ъъъъъ, какво има... започвам да ставам нервен, защото всички ме гледат... Тогава Риас-сенпай започна да говори

-Ще ти кажа директно, ние сме Дяволи

О да... Каза го директно.

-Изражението ти показва, че не ми вярваш. Е, нищо. Ти видя мъжа с черните крила, нали?

Права е. Ако това не е било сън, тогава аз наистина съм видял това

-Това е Паднал Ангел. Те са бивши Ангели които са служели на Бог, но паднали във ада защото имали сли намерения. Те са врагове на нас, Дяволите

Сега говорим за Паднал Ангел. Изглежда сме се забъркали във фентъзи жанр

-Ние, Дяволите, сме били във война с Падналите Ангели от древни времена. Ние се бием за притежание на Подземния свят, още познат като Ада. Подземния свят е разделен на две територии, на Дяволите и на Падналите Ангели. Дяволите правят договор с хората и получават тяхната жертва която им увеличава силата. Падналите Ангели от друга страна контролират хората за да унищожат Дяволите. А Ангелите са дошли за да унищожат двете раси по заповед на Бог. Затова войната е разделена на три групи: Дяволи, Ангели и Паднали Ангели. Така е от древни времена.

-Ъъъ, Сенпай, тази история е малко трудна за нормален ученик като мене. Това ли правят членовете на сме Клуба за Изследване на Свръхестественото? Значи този разговор е клубно занимание.

-Ъъъъ... не Клуба за Изследване на Свръхестественото е само камофлаж. Това е просто хоби. Ние сме Дяволи.

-Ъъъ.... Не, не. Още говорите за клубното занимание.

-Амано Юума...

Когато чух това име осъзнах че това не е шега. От къде ли го е чула?

-Онзи ден ти беше на среща с Амано Юума, нали?

-Ако се шегувате , моля ви се спрете... Не ми се говори за това с тази атмосфера.

Имаше гняв в тона ми, затото тази тема е като табу за мен. Когато говорих затова преди, никой не ми повярва, никой не я помнеше. Всички казваха че е сън, че е халюцинация. Никой не ми повярва и никой не помнеше за съществуването и’. Не знам от къде го е чула, но няма да мога да го понеса ако е просто окулт. Вместо това ще съм бесен.

-Тя е съществувала със сигурност.

Риас–сенпай каза това ясно

-Изглежда че се е опитала да изтрие всякакви улики около тебе.

Риас-сенпай извъртя пръста си и Химеджима-семпай извади снимка от джоба си.

-Това е тя нали? Амано Юума-чан

Права е. Човекът на снимката е гаджето ми което не мога да намеря никъде. Направих и’ снимка с телефона си, но няка е изченала. Снимката и’ беше ясна и се виждаха черни крила от гърба и’ .

-Това момиче е... не, това е Паднал Ангел. От същия вид като този, който те нападна снощи.

Паднал Ангел? Юума-чан е паднал ангел? Риас-сенпай продъжи да говори:

-Този Паднал Ангел влезе в контакт с теб за да си извърши мотива. След като го завърши, изчисти всякакви следи всързани с нея.

-Мотив?

-Да. Да те убие.

К-какво по дяволите!!

-Защо е трябвало да ме убие!? -Успокой се Исе. Нищо не може да се направи... не, ти просто си нямал късмет. Има притежатели които не ги убиват

-Какво имаш предвид, нямал съм късмет!

Да не би казва, че съм имал нещастието да бъда убит от Юума-чан!? Ъ...? Убит...? Но аз все още съм жив? Аз все още съм тук както преди.

Онзи ден, когато бяхте не среща и отидохте в парка, там ти беше убит от Светлинно Копие.

-Но аз все още съм жив! Защо е трябвало да ме преследват?

Да, така е. Няма причина тя да ме преследва. Защо трябва бъда търсен от Паднали Ангели!?

-Причината поради която се е целела към теб е защото е искала да провери дали има нещо опасно в теб. Тъй като реакцияте е била слаба, на нея и’ е трябвало време за да те провери. Таке е потвърдила, така е потвърдила че ти си човек притежеващ Свещена Екипировка

Свещена Екипировка... този термин ми е познат

„Съжалям. Ти си заплаха за нас, затова решихме да се оттървем от теб по-рано. Ако искаш проклеш някого, тогава мрази Бог, който е сложил Свещена Екипировка в теб”

Това каза Юума-чан тогава. Има Свещена Екипировка в тялото ми? Киба започна да говори:

-Свещената Екипировка е необикновена сила дадена на някои хора. Например, повечето хова, чието име е записано в историята, се смятат за притежатели на Свещени Екипировки. Те са използвали силата на Свещените Екипировки да си запишат имената в историята.

-В сегашно време, има хора със Свещени Екипировки в телата си.Ти знаеш тези хора които играят важна роля в света, нали? Повечето са притежатели на Свещени Екипировки.- Химеджима-сенпай продължи от там където Киба свърши. Риас-сенпай тогава продължи разговора:

-Повечето Свещени Екипировки имат полза само в човешката общност. Но има изклюяителни Свещени Екипировки които са заплаха за Дяволите и Падналите Ангели. Исе вдигни си високо ръката.

Ъ? Трябва да си вдигна ръката? Защо?

-Побързай.

Риас-сенпай ме ме подканва да го направя, затова си вдигнах лявата ръка.

-Затвори очите си и си представи някои много силен.

-Някои силен. Ъъъъъ, Сон Гоку от Dragon Ball?

-Тогава си го представи. Сега си помисли за поза в която изглежда наистина силен.

“.....”

Представих си Гоку когато си изтрелва своята Камехамеха. Така добре ли е?

-Свали си ръката бавно и се изправи.

Станах от дивана

Сега имитирай позата на този човек. Трябва да я копираш правилно и без задръжки. Мамка му. Има хора окло мен, а аз трябва да копирам Гоку да Прави Камехамеха на тези години!? Мамка му, сега съм прекалено засрамен, за да го направя. Затварям си очите, това не означава, че никой няма да ми се смее. -Побързай.

Риас-сенпай отново ме подканва. Хеййййй! Ам ти шегуваш ли се! Наистина ли трябва да го направя!? Мамка му! Тогава гледайте! Това е първия и последен път, когато виждате Хиоудоу Иссей да прави Камехамеха!

Съединих двете си ръце и ги избута пред гърдите си. Довърших позата, като извиках Камехамеха.

-Камехамеха!

-Сега си отвори очите. Тъй като това място е пълно с магически сили. Свещената Екипировка ще се появи по-лесно.

Точно както Сенпай ми каза, аз си отворих очите. Бляс! Лявата ми ръка започна да свети! Каквооо!!? Какво е това!? Какво по дяволите е това!? Мога да правя Камехамеха сега!? Светлината започна да приема форма и ми покри лявата ръка. Когато светлината изчезна, лявата ми ръка беше покрите с червена рицарска ръкавица. Изглеждаше като много реалистична част от косплей. На частта, която покриваше гърба на къката ми имаше обект, който приличаше на кристал. Всъщнос прилича повече на скъпоценен камък отколкото кристал.

-Какво по дяволите е това!!!!!!!!

Бях толкова изненадан че извиках силно. Естествено! Помислих си че направих Камехамеха, но вместо това получих ръкавица приличаща на такава за трансформиращи се герои! Човече, какво е това!

-Това е Свещена Екипировка, тя е твоя. Когато се появи, Можеш да я използваш където и когато си поискаш. Ъ... Тази червена ръкавица е Свещена екипировка...? ЪЪЪЪ... Все още не мога да го повярвам. Направих Камехамеха и аз... аз...

-Ти беше убит от Падналия Ангел, Амано Юума, зараги заплахата от тази Свещена Екипировка

Значи работата с Юума-чан и Свещената Екипировка е истинска... Значи това че тя ме уби е истинско също...? Тогава защо още съм жив?

-Ти ме извика когато беше на прaга на смъртта. Бях призована от тази листовка.

Риас-сенпай извади една брошура. Тази брошура ми е позната. Когато чаках Юума-чан на мастото за среща, някой ми даде една. На нея имаше магически кръг и фраза „Ще изпълним желанието ти!” Ако погледна по-внимателно, магическия кръг на листовката е същия като големия на пода.

Това е една от листовките, които раздаваме. Магическия кръг се използва да призовама нас, Дяволите. Наскоро хората не знаят как да рисуват магичеки кръгове, затова ги раздавама на хора които изглежда, че биха искали да призоват Дяволи. Магическият кръг е безопасен и лесен за ползване. Онзи ден, един от нашите покровители, маскиран като човек, ги раздаваше на площада. Тогава ти взе един, Исе. След като те нападна Падналия Ангел, ти ме извика, когато беше на прага на смъртта. Желанието ти беше толкова силно, че ме призова. Обикновено това е Акено или останалите от групата ми.

Тогава когато бях пронизан от Свтелинното Копие и гогато пожелах силно... Когато ръката ми беше покрита с кръв, това което изникна в главата ми беше „пурпурно”. Желаех момичето с червена коса , Риас Гремори. Значи човека с червена коса в края на съня... не... в края на съня, наистина е била Семпай

-Когато бях призована и те видях, веднага разбрах че си бил нападнат от Паднал Ангел и че ти си притежател на Свещена Екипировка. Но проблема беше, че ти бе на прага на смъртта. Не само Дяволи, но и хора биха били убити моментално ако са пронизани от Светлинно Копие на Паднал Ангел. Ти също беше в такова състояние и реших да те спася...

Да ми спаси живота? Значи Сенпай е била тази която ми е помогнала? Значи затова съм жив.

-... макар че като Дявол ти беше прероден като един от моята група. Като моя Дявол слуга.

Пан! В този момент крила пораснаха от гърба на всички освен мен. Изглеждаха различно от крилата на Падналите Ангели. Приличаха на крила от прилеп. Пан! И от моя гръб също, усещах че нещо се ражда. Като погледнах през рамото си, видях, че и аз имам черни крила. Ти шегуваш ли се... Аз съм Дявол? Не съм човек повече?

-Нека се представим отново, Юуто. – Киба се ми усмихна след като Риас-сенпай му извиха името.

-Името мие Киба Юуто. Както знаеш, аз съм втора година като теб. Аз също съм Дявол, приятно ми е да се запознаем.

-Първа година... Тоуджоу Конеко... Приятно ми е... Аз съм Дявол... – Тоуджоу Конеко-чан леко се поклони.

-Името ми е Химеджима Акено и сум трета година. Аз също съм и вице-президента на клуба. Приятно мие е. Макар че изглеждам така аз също съм Дявол.

Химеджима-сенпай се поклони много почтено. Накрая беше реда на Риас-сенпай. Тя си развя пурпурната си коса и каза много директно:

-Аз съм тяхната господарка, дявол Риас Гремори от дома Гремори. Дома ми носи ранга на граф. Нека се разбираме от сега нататък, Исе

Изглежда съм се забъркал в немислима ситуация.