Editing High School DxD:Част 1 Живот 1 (section)

===Част3===

Училището в което ходя се нарича академия Куоу. Преди е било моминско училище, но сега е смесено, затова броят на момичетата е по-голям от този на момчетата. Докато годината тече броят на момчетата се увеличава, но като цяло момичетата са повече. Аз съм гимназист втора година и в класа ми отношението момичета - момчета е  7:3. За третата година е 8:2. Дори сега момичетата имат по-голяма власт и голяма част от училищния съвет са момичета, дори училищния президент е момиче. Това е училище, където момчетата не могат да направят каквото си пожелаят, но все пак влезнах  в него. Просто е. Това училище има повече момичета, а това е нещо чудесно. Казват, че се влиза трудно, но аз успях заради лошите ми намерения, които са да уча докато съм заобиколен от момичета. Само заради това избрах това училище.

Какво не му е наред!? Какво не му е наред да съм сексуално възбуден!? Това е живота ми! Никой няма правото да ми казва какво да правя! Ще си създам харем в това училище! Това ми е мисията от когато влезнах. Сега, обаче, съм депресиран. Тъй като има толкова много момичета, си мислех че ще имам 2-3 гаджета лесно.

Но грешах. Само една група от добре изглеждащи момчета са популярни, но момичетата дори не ме поглеждат. За да съм по-точен, те ме пренебрегват като боклук на пода. Мамка му! Това не беше в плана ми! Не може да бъде!? В плана си трябваше да имам първото си гадже веднага след като влезнах в училище. След това ще скъсам с нея и да започна да излизам с друго момиче и така нататък. А докато завърша, купища момичета ще се бият за мен в Батъл Роял! При това положение, моята цел ще е само сън. Чакай, не е ли вече мечта сън!? Какво не е наред!? Ерата, в която съм роден? Или има нещо, което не е наред с мен...? Не...! Аз не искам да мисля за това! Това са нещата, за които обикновено мисля.

Пристигнах в класната стая въздишайки силно и седнах на стола си.

-Хей, приятел. Как беше порното, което ти заех? Добро беше нали?
Този, който ме заговори, с голата глава, е моя приятел номер 1: Мацуда. На пръв поглед прилича на спортист, но той прави сексуален тормоз с коментарите си постоянно. По време на началното училище, беше много добър спортист и направи няколко рекорда, но сега е в клуба по фотография. Той иска да снима момичета от всеки ъгъл, затова е наречен „Первезния плешивко” и „Папаракът на сексуалния тормоз”.

-Хъммм, вятърът беше силен тази сутрин, нали? Благодарение на това, аз успях добре да видя гащите на момичетата.

Този с очилата, който се прави на готин, е моят приятел номер 2: Мотохама. Неговите очила могат да разберат размерите на момичетата. Неговите прякори са „Первезните очила” и „ГТХ калкулатор”.  Тези двамата са мои приятели. Сериозно, всеки път когато погледна тези двамата се чувствам като „загубеняк”.

-Имам нещо добро.

Мацуда извади купчина неприлични списания и DVD-та от чантата си и ги сложи върху чина ми бeз да се замисли.

-Хееее!

Имаше малък писък от момиче в другата част на стаята/ Е, това е нормална реакция, тъй като нещо като „това” става сутрин.

-Извратени хлапета.

-Мрете, мръсни животни!

След писъка имаше негативни коментари идващи от другите момичета.

-Тишина! Това е нашето развлечение! Момичета и деца да стоят далече и да не гледат! Или ще ви изнасиля в въображението си!

Добър коментар със сексуален тормоз както винаги, Мацуда-кун. Не отдавна, аз бих казал „Еха, от къде намери тези съкровища!” със светнали очи. Тъй като от скоро съм в лошо състояние всяка сутрин, не си се искам да правя шум заради това. Мацуда въздъхва докато ме гледа в очите.

-Какво ти е? Има толкова съкровища пред теб, а изглеждаш отегчен.

-Какво не е наред с теб? Наскоро не си себе си. Наистина странно.

Мотохама прави забележка докато си наглася очилата.

-И аз искам да се вълнувам при всичко това, но нямам енергията да го направя.

-Да не си болен? Не може да бъде. Ти, който е „проявата на всички сексуални желания”, не може да е болен.

Мотохама ми прави неприличен коментар. Сериозно този негодник а невъзпитан.

-Или е това? Халюцинацията за твоята въображаемо гадже. Юума-чан беше, нали? Да не ти дава страничен ефект?

-Вие сериозно ли не помните Юума-чан?

И двамата започнаха да ме гледат с тъжни очи след въпроса ми.

-Ние наистина не я познаваме. Ти трябва да се прегледаш при доктор. Нали така, Мотохама?

-Да, сто пъти ти казахме, че не познаваме никого с това име.

Те са така всеки пък, когато ги попитам за Юума-чан. Мислех, че се шегуват, но след като поговорих сериозно с тях, разбрах, че казват истината. Аз помня, че ги запознах с Юума-чан. Те казваха неща като „Как мацка като теб излиза с Исе” и „Трябва да има системна грешка. Исе, не си направил нещо нелегално, нали?” и продължаваха да правят неприлични коментари. Аз помня, че станах самоуверен и казах „Вие също трябва да си намерите гаджета”. Аз ясно помня това, но те дори не помнят „Юума-чан”. Сякаш Юума Амано не е съществувала. Сякаш времето прекарано с нея е било халюцинация, както тези двамата казват. Те доказаха, че няма запис от телефона или мейл адреса й на мобилния ми. Да не е бил изтрит от паметта? Някой друг ли го е направил? Не може да бъде. Аз не съм го изтрил, но тогава кой!?

Звъннах на номера, който помнех, но няма такъв. Това да не означава, че не съществува? Да не е било въображението ми? Нещо толкова странно не може да стане, но освен моите спомени няма други улики, които да доказват съществуването й. Като си помисля, аз не й знам адреса. Тя е ученик от друго училище, издирих това училище, където носеха същите униформи като нея и ги поразпитах, но те казаха, че няма ученичка с това име. Тогава коя ми е гаджето? С кого излизах? Значи съня, който имам, е просто фантазия, която съм си съчинил. Да не би да съм говорил с Мацуда и Мотохама все едно е било в реалността? Това ме изкарва луд. Аз ясно й помня лицето. Нещо не е наред с всичко това, дори странната сила, която получавам нощем. Но какво е? Докато си мислех за тези отминали инциденти, Мацуда си слага ръката си на рамото ми.

-Нищо не може да се направи по въпроса. Ние сме по средата на своята младост, затова би било нормално да се държим така. Добре тогава, елате при мен след училище и ще ви покажа тайната си колекция.

-Чудесна идея, Мацуда-кун. Със сигурност трябва да поканиш и Исе-кун.

-Разбира се, Мотохама-кун. Всички сме момчета пълни със сексуално желание. Ако не направим нещо по въпроса, ще е грубо към родителите, които са ни родили.

Двамата се хилеха. Толкова са перверзни. Без значение от къде ги погледна, те са само перверзни тъпаци. И за жалост аз съм един от тях. На кой му пука, аз също живея за тези неща.

-Добре тогава! Днес без задръжки! Ще вземем храна и напитки докато гледаме порно!

-А така! Това е Исе, който познаваме!

-Само така! Ние трябва да отпразнуваме щастието, че сме родени мъже.

Мацуда и Мотохама се развълнуват. Ще оставя инцидентът с Юума-чан на пауза. Аз също имам нужда от почивка. Днес ще забравя за инцидента и ще се зарибя по порно!

Тогава се случи. След като направихме планове за следобеда, нещо пурпурно червено ми привлече вниманието. От прозореца на класната стая видях момиче, което беше на двора и ходеше към училището. Имаше пурпурно червена коса, а красотата й не беше човешка. Нейните стройни пропорции не бяха на японка. Очевидно е, че не е от Япония, хора казват, че е от северна Европа. Тя ще открадне сърцата на всеки който я погледне. Името й е Риас Гремори, училищния ни идол. Тя е трета година, затова е по-възрастна от мен. Осъзнах, че всички я гледат, момчета и момичета. Мацуда и Мотохама също я гледаха. Това става всеки ден. Всички я гледат, когато минава. Някои дори спират да говорят само за да я зърнат. Вятъра нежно подухва косата й. Гледката около нея е също толкова червена колкото косата й. Кожата й беше бяла като сняг. Красива, само така може да се опише с една дума. Това е единствената дума, която е нужна да я опише. Аз винаги спирах всичко всеки път щом я погледна. Наскоро начина по който я гледам. Тя е красива и то прекалено. Красотата й ме плаши, бях малко изплашен, като я погледнах. Не знам защо но започнах да се плаша от нея след като Юума-чан изчезна. Очите й се насочиха към сградата и ме хванаха. Имах чувството, че сърцето ми е хванато от нея. Чувството, което получих е също като някой по-висш стои пред теб. Сините й очи се промениха и устните й се усмихваха. На мен ли си усмихваше? Не може да бъде, аз никога не съм говорил с нея. Но изведнъж си спомних, че в съня ми имаше човек с червена коса, който говори с мен.  Човек който изглеждаше нежен, но малко страшен. Докато аз още мислех, тя изчезна от погледа ми.