Editing High School DxD:Част 1 Живот 1 (section)

===Част 4===
-Искам да стискам цици!

Докато гледахме порно, аз прегръщах Матсуда, който не спираше да реве. Ние бяхме щастливи и развълнувани когато започнахме да гледаме порно след училище. Докато гледахме ставахме по  и по-депресирани, заради въпроса „Защо нямаме гаджета?”.
Ние говорехе серозно, но после ни се доплака. Матсуда започна преди 3 филма.  Мотохама се правеше на готин, но зад очилата се виждаха сълзи.

Преди тридесет минути Мотохама каза „Момиче ме извика зад физкултурния салон, това беше първия път когато ме обира момиче...” с много малък глас. Дори и аз щях да се разплача след това.  Чудя се как изгледат три момчета помрачени от порно? Очевидно отговора е три непопулярни момчета. Иска ми да мразя света след касо си помислих, че има момчета на моите години, които правят секс с момиче в момента. Докато мислех за това последния филм свърши а небето беше потъмняло. Когато погледнах часовника вече беше 10 часа. Казах на родителите ми че ще съм при Матсуда, но да стоя повече е невъзпитано от страна на семейството му, а и може да закъснея за училище утре.

-Аз ще си тръгвам вече.

След като казах това всички станахме и си събрахме нещата.

-Чао.

След това се разделихме с Матсуда на входа, Мотохама и аз се запътихме към къщи.

-Нощта е красива. Тъй като нощта е добра би било нормално да гледам порно.

Мотохама каза няколко глупости докато гледаше небето въздишайки. Изглеждаше депресиран. До утре, Мотохама и Матсуда ще са както преди, затова няма проблем.

-Ще се видим утре 

-Лека вечер

Мотохама махаше, но все оше беше депресиран. Аз ше му пратя SMS, по-късно за да го разведря.

Няколко минути след като се разделих с Мотохама, аз още ходех към къщи, но аз усещах странна енергия бушуваща в тялото ми. Това е симптом на превръането ми в супер човек през нощта. Нещо наистина не е наред с тялото ми. Това не е нормален феномен. Моите очи стават по-добри заедно с другите ми 5 чувства. Моите очи и уши стават излючително добри. Мога да слушам разговорите от другите къщи . Мога да виждам улицата дори и да е нощ. Виждам и на места без светлина, това наистина е странно. Чуствам как ставам силен с всеки изминал ден. Това не е само подозрение, защото тръпките, които усещам по тялото си са истински!

Усещах, че някой ме гледа. Той имаше студени очи. Усещах мистериозна атмосфера пред мен. Тялото започна да трепери, става по силно като вървя напред. Имаше мъж с който ме гледаше със свирепи очи, те бяха много страшни. Имам чувството че тялото ще ми замръзне, ако го погледна. Това ли се нарича намерение за убийство? Той ме гледа все едно на враг. Не това е нещо по-опасно. Това със сигурност е намерение за убийство. Мъжът се приближаваше много бавно. Но със сигурност ходи към мен. Значи наистина иска да ме нападне! Первезник!? Опасен човек!? Загазил ли съм!? Трябва да съм щом тялото ми се тресе! Защо трябваше да се срещна със  опасен тип към къщи!?

-Това е рядкост. Да срещна някой като теб на такова място.

-...?

Какво говори? Не, не няма да е странно луди като него говорят глупости. Все пак този тип е опасен! Мамка му! Какво да правя ако извади нож? Не знам никакви бойни изкуства, нито пък съм се бил! Сетих се! Тялото ми става ненормално силно през нощта, мога да побягна. Мистериозния тип започна да ходи към мен с нормална крачка. 
-Какво, опитваш се да избягаш? Кой е господаря ти?ТРябва да е с нисък ранг или странно хоби, за да избере  това място за територия. Така, кой е господаря ти?

Дори не знам за какво говориш! Обърнах се и се затичах от където дойдох на максимална скорост. Бях ненормално бръз. Странно е да го кажа но скоростта ми на бягане през ноща е ненормална. Продължих да бягам  и влезнах в непознати улици. Не съм уморен, мога да продължа да бягам. В такъв случай ще бягам докато съвсем не се отдалеча. След около 15 минути. Отидох на място с много пространство. Спрях да бягам и започнах да ходя. Отидох до фонтана вдишвайки малко въздух. Разглед парка под лампата. Има нещо мистериозно за това място. Знам това място. Да това е последното мястото което посетих с Юума-чан. Какво съвпадение, или чудо? Да не дойдох тук подсъсзнателно? Не може да бъде...

Тръпки.

Усетих тръпки зад мен. Имам чувството че нищо е зад мен. Обурнах се назад бавно. И видях черни пера падащи пред мен. Пера на врана? Не не са.

-Мислеше ли че ще те оставя да избягаш? Затова слабите същества са досадни.

Човекът пред мен носеше костюм и имаше крила растящи от гърба му. Той ли е подозрителния тип от преди. Ангел... Не, не , това не е приказка, затова не може да бъде.  Да не е косплей? Прекалено е истинско. Това да не истински крила? Не може да бъде!?

-Кажи ми се казва господаря ти. Не обичам да се занимавам с вида ти, затова ще... Чакай да не си „Изгнаник”? Ако нямаш господар това би обяснило разтревоженото ти изражение.

-Хъмм. Не усещам присъствието на господаря ти или съюзниците ти. Не виждам нищо, което се опитва да скрие присъствието си. Няма магия за телепортация. Според твоята ситуация ти си „Изгнаник” и няма да е проблем да те убия.

Мъжът каза нещо странно и си вдигна ръката. От където и да го погледна тя е насочена към мен. Чувам шум. Знам този феномен. Изглежда сякаш някави светлини се събират в ръката му. Чакай малко тези фантастични неща трябва да останат в съня ми. Светлинките се оформят в нещо като копие. Копие... Това е копие! Бях пронизан през корема от това нещо в съня ми и преживях ужасна криза! Ще бъда убит! Но аз вече бях пронизан докато мислех за това. После нещо се опитваше да излезе от устата ми. Много кръв излезе от устата ми последвана от интензивна болка.

Боло. Боли толкова много! Паднах на колена. Усещах как вътешностите ми горят. Болката се разпространи по целото ми тяло и боли толкова много че не го понасям. Опитах се да го издърпам с ръка, но болката стигна до ръката ми, като го пипнах. Топло беше много топло. Имах изгаряния там където докоснах копието.

-Гггг...ааах...

Започнах да вия, защото боли . Боли толкова много! Моята ръка е изгорена лошо, значи това копие ми гори органите ми още по лошо. Значи това е чувството да ти изгорят вътершностите, а? Заради силната болка започнаха да ми текат сълзи. Чух звука на съпки приближаващи ме. Мистериозния мъж ме приближаваше. Погледнах нагоре, мистериозния мъж направи още едно копие и го държеше в ръка.
-Трябва да боли. Свелината е отровна за такива като теб. Уцели ли те получаваш фатална рана. Мислех си че ще те убие, макар че го отслабих. Тялото ти е по издръжливо от колкото си мислих. Значи пак ще те ударя, но този път ще го подсиля. Сега си свършен.

Да не иска да ме довърши?! Аз ще бъда убит ако ме уцели пак с това. Започнах пак да мисля за онзи сън и си спомних за пурпурно червения цвят.

Яркото пурпурно червено което беше около мен... Тя няма да ми помогне. Това беше само сън. Но тогава и това ли е сън ? Ако е сън, тогава моля те помогни ми. Дори да е син не искам да съм в тази ситуация!

Свууф!

Стори ми се, че чух вятъра но вместо това имаше експлозия. Когато погледнах видях пушек от  дланта на мъжа. Кръж течеше от нея.

-Да не си го докоснал.

Една жена мина пред мен. Тя имаше пурпурно червена коса. Мога да кажа кой е дори да и’ гледам гърба. Не мога да кажа коя е, защото не и видях лицето.  Сега съм сигурен че това е човека който видях в съня си.

-... Пурпурна коса... Тази жена трябва да от Домът Гремори.

Мъжът започва да гледа с презрение жената с пурпурна коса.

-Името ми е Риас Гремори. Как си господин Паднал Ангел? Ако се опиташ да нараниш това момче няма да се въздържа.

Риас Гремори. Да, тя е старши ученикът от училището ми и красавицата с пурпурна коса

-Фуфуфуфу... Е, е. Значи това момче ти принадлежи. Значи този град ти е територията, а? Така значи. За днес се извинявам. Но препоръчвам да държиш здраво слугата си. Хора като мен могат да го убият докато ходи.

-Благодаря за препоръката. Този град е под мое наблюдение, ако ми пречиш няма да се въздържам.

-И бих казал същото и на теб, наследничке на Дом Гремори. Името ми Доннашику. Надявам се никога да не се срещнем.

Мъжът си разпери черните крила и тялото му започна да плава. После излетя в небето. Значи е безопасно сега... Чувствам се облекчен, но ми причернява и мисля че изпадам в безсъзнание. Хей, това не е ли зле? Наистина е зле.

-Ох, ти припадаш ли? Това е фатална рана. Нищо не може да се направи по въпроса. Хей, къде ти е къщата?
Лежах на земята, а Семпай ми говореше. Но не чувах какво ми казва после изпаднах в безсъзнание.