Editing High School DxD:Част 1 Живот 1 (section)

===Част 5===
СЪБУДИ СЕ ИЛИ ЩЕ ТЕ УБИЯ… СЪБУДИ СЕ ИЛИ ЩЕ ТЕ НАКЪЛЦАМ…

Когато се събудих, беше сутрин. Беше ли? Пак ли имах лош сън? Трябва да е сън, но беше толкова реален. Сега аз съм тук, спящ на леглото си. Бях събуден от будилника ми с глас на яндере, значи все пак съм сънувал. Този пън не беше Юума-чан, но някакъв странен тип ме гонеше, но и двамата имаха черни крила. После си разтърсих главата, трябва да се осъзная. Защо постоянно получавам тези странни сънища? Ако си спомням правилно, отидох на училище, както обикновено, класовете минаха нормално. След училище отидох в къщата на Матсуда, имахме порно маратон с Матсуда и Мотохама. На прибиране, бях нападнат от странен тип с крила… После осъзнах необикновеното си положение. Бях гол, нямах нищо върху себе си дори и гащи. Какво става! Гол съм, не помня да съм се прибирал. Да не си губя паметта на тази възраст? Нямам и навика да спя гол.

-Ммммм…

Ха! Чух сладък глас. Обърнах се внимателно.

-Хъррр…
[[Image:HSDxD vol 01 004.jpg|thumb|]]
Момиче с пурпурна коса спеше до мен и беше гола… Нейната бяла кожа приличаше на сняг, толкова ярка беше че ми бе неприятно на очите.

… От където и да погледнеш, това е Сенпай, идолът на академията. Пурпурната й коса, разпиляна по възглавницата беше толкова красива. Риас Гремори… Ъ? Ъ? Ъ? Успокой се. О да, брой прости числа за да се успокоиш. 2,3,5,7,11,13,17,19,23… Ааааах!! Не мога да се успокоя! Защо спя с Риас-сенпай!? Какво стана!? Какво стана!? Не, какво направих!? Направих ли нещо!? Не помня! Въобще не помня! Защоооо! Трябва са си спомня какво направих! Не! Защо съм в тази ситуация!? Да не правих секс със семпай! Хъ? Хората да не си губят девствеността така? Невъзможно! Това е невъзможно! Спомни си! Опитай се да си спомниш тези скъпи спомени! Какво направих!? Какво съм можал да направя!? Главата ми е объркана, но за момент бях притиснат до стената още повече.

-Исе! Събуди се! Време е за училище!

-Скъпи, Исе още ли е в стаята си?

-Скъпа, обувките са му на вратата, значи се е прибрал. Да стои при приятел до късно и на всичкото отгоре закъснява за училище! Това няма да простя!

Разговорът между родителите ми на първия етаж можеше да се чуе дори и тук. После се чуха стъпки нагоре. Стъпки със ярост в тях, идваши много бързо. Мама идва! Чакай! Ако види това ще е много зле!

-Чакай буден съм, сега ставам

-Няма да ти простя! Трябва да говорим малко!

Мама е ядосана! Тя идва в стаята ми! Не мога да и покажа тази ситуация!

-Мм… Сутрин ли е?

!! Сенпай си търка очите до мен! Събуди се! Събуди се!

Щрак.

Вратата се отвори силно и Семпай стана по нагоре в същото време. Очите ми се срещнаха с тези на майка ми. Изглежда много ядосана!

-Добро утро.

Сенпай поздравява майка ми с усмивка. Очите на майка ми се преместиха от мен към Семпай. После изражението и’ замръзна. Отново извърна очи към мен, избягвайки директен поглед

-БЪРЗО СЕ ПРИГОТВЕТЕ...[[Image:HSDxD vol 01 057.jpg|thumb|]]

Направи глас като от машина и затвори бавно вратата. След малко се чу силен звук отдолу.

-Ск-ск-ск-скъпииииииииии!

-Какво стана, скъпа? Изглеждаш все едно си видяла призрак. Исе пак ли се мастурбираше сутрин?

-Се-се-сексссссссс! Исе го е направил с чужденка!!!

-Скъпа!? Скъпа!? Скъпа, успокой се!! Скъпааааа!!

Аз можех само да си закрия лицето с ръка. Само можех са си представя какво става долу. Как може това да бъде! Сигурно ще има семейна дискусия след това... Какво извинение мога да измисля, за да мога да обясня ситуацията си?

-Семейството ти със сигурност е оживено сутрин.

Сенпай стана от леглото ми и отиде да вземе униформата си от бюрото ми. Голата Семпай, голото тяло на красиво момиче. Ъъъъ, можех да виждам много неща... Малък ханш дълги бели крака, бедро, добре извит задник, огромни гърди. Ясно виждах и зърната. Защо не се крие? Защо не се опитва да се скрие? Ако имах умението на Мотохама, можех лесно да и’ разбера размерите. Съжалявам че го нямам това умение! Но знам едно, виждал съм много жени по списания видеота, но Семпай е много по-красива от тях. Как да го кажа? Изкуство? Тяло с перфектна форма и извивки, изглежда като онези голи картини и статуи по музеите. Мога да кажа само че красотота и’ е изумителна дори и гола.

-Се-сенпай!

-Какво?

-Виждам гърдите ти!

Казах това докато гледах в обратната посока. Исках да го видя, но трябва да издържа.

-Ако ти се гледа нищо не те спира.

Сенпай казва това със самодоволна усмивка. докато слага униформата си. Не знаех, че такива думи съществуват!? Тръпка мина през тялото ми. Сълзи ми течаха от очите. Фрази които не чуваш в училище. Бях разплакан от тази красива фраза.

-Коремът добре ли ти е?

Сенпай ме попита за корема ми. Корема. Започнах са си опипвам корема, докато я гледах как се облича.

-Беше намушкан снощи.

С това изявление се събудих напълно. Вярно... Бях намушкан от някакъв тип със крила в парка вчера. Бях намушкан от копие направено от светлинки. Но не са останали никакви белези на корема ми. Сигурен съм, че имаше дупка. Това не е рана която може да зарастне за една нощ. Имаше толкова много кръв. Това не беше сън? Но беше сън, нали?

-Инцидента от снощи не беше сън.

Сенпай каза това сякаш ми четеше мислите

-Сигурен съм че бях ранен...

-Излекувах те. Раната Беше критична, но благодарение на здравото ти тяло беше лечима от силите ми. Ние се прегръщахме голи и аз дадох част от моята магическа сила на теб защото беше слаб. Можех да го напрявя защото сме от един клан.

Какво казва? Ъъ? Прегръщахме се голи? ........ Ъъъъъъъъъъ!!!! Това да не означава...!

-Няма проблем, защото все още съм девствена.

Каза го сякаш пак ми е прочела мислите. Така значи. По някаква причина се почувствах облекчен. Чакай, трябва ли?

-Не прави такова странно лице. Светът е заобиколен от много загадъчни неща за които не знаеш.

Сенпай ме приближи докато е още то бельо. Нейните тънки пръсти започнаха да ме галят по лицето и то се зачерви. Нищо не може да се направи щом такава красавица го прави.

-Аз съм Риас Гремори и съм Дявол.

-Дявол? Ъъ? Шегува ли се? Сериозно ли говори?

-Аз съм твоя господар. Приятно ми е да се запознаем Хийоудо Иссей-кун. Мога ли да те наричам Исе?

Не съм сигурен, но усмивката и’ изглежда истинска.