Editing High School DxD:Част 1 Живот 1 (section)

===Част 8===

След училище

-Здравей, как си?

Аз гледах, ученика който дойде да ме поздрави, с полу затворени очи.

Този, който беше пред мен е принц номер 1 на училището, Киба Юуто.

Той улови сърцата на момичетата от училище с неговата усмивка. Той е от същия випуск като мен но друг клас. Можеше да чуеш момичетата да викат от радост в коридора. Млъкнете. Много е шумно.

-Каква работа имаш тук?

Отговорих му с негативен глас, но той не пря да се усмихва.

-Дойдох по заповед на Риас Гремори-сенпай.

Веднага разрах защо е тук с това изречение. Значи той е човека който Сенпай ми каза че ще изпрати.

-Добре, добре. Какво искаш да направя?

-Искам да дойдеш с мен.

Момичетата изкрещяха „НЕ!!!!!”

-Не, не !! Хиоудоу и Киба-кун ходят заедно!

-Ще се заразиш Киба-кун!

-Не съм съгласна на Киба-кун + Хиоудоу двойка!

-Може би е Хиоудоу + Киба-кун двоика?!

Тези кучки говорят на някакъв странен език. Моля ви се млъкнете!

-Въх... Добре

Казах му че ще го последвам. Честно казано, мразя красавци. Последвах Киба, който ходеше пред мен.

-Хей, Исе!

Не се бой, приятел. Няма да се бия, затова не трябва да се тревожиш.

-Какво ще правиш с това DVD, „Аз Изнасилвачът и удона”!

Матсуда казва това докато размахва DvDто. Бързо се изнесох.

Последвах Киба. Мястото, на което отидохме, беше гърба на училището. Там, заобиколена от дървета, беше старата училищна сграда. Вероятно е била използвана преди много време, толкова е зловеща, че се е превърнала в едно от „Седемте чудеса” на училището. Сградата е направена от дърво и изглежда много стара. Няма счупени прозорци, но това трудно може да се каже от вида и’. Стара е но не изглежда зле.

-Бучоу е тук.-каза Киба

Бучоу? Да не говори за Сенпай? Но Бучоу? Да не е в някакъв клуб? Това да не означава, че и той е част от клуба? Става все по-мистериозно, но докато го следвам, пак ще се срещна със Сенпай. Качихме се на втория етаж, и отидохме навътре в коридора. Коридора изглежда чист. Дори неизползваните стаи изглеждат чисти. Когато става дума за стара сграда, те трябва да са пълни с насекоми и паяжини, но няма никакви затова някой сигурно чисти това място редовно. Докато мислех за тези неща, пристигнахме на целта.  Киба спря пред една от стаите. Бях изненадан от надписа на вратата. На нея пишеше „Клуб за изследване на паранормалното”. Това, което прочетох, ме накара да се замисля. Не че намирам клуба за странен, а това че е странно за Риас-семпай да ев този клуб.

-Бучоу, доведох го.- каза Киба на вратата . После Сенпай отговори:

-Влезте

Изглежда, че е вътре. Киба Влезна в стаята и аз го последвах. Бях изненадан щом влезнах в стаята. Имаше странни надписи и думи навсякъде по стаята. Най-странния беше кръг изписан от символи в средата на стаята. Стаята беше изпълнене със зловеща атмосфера. Освен това в стаята имаше няколко дивана и бюра. Хмм? Някой седеше не един от диваните. Беше момиче с малко тяло. Знам това момиче! Това е момиче от първа година, Тоуджоу Конеко-чан! Тя е първа година но прилича на начален ученик заради детското и’ лице и малко тяло. Тя е популярна при една определена група момчета. Популярна е и с момичетата също и е третирана като талисман. Тя тихо си ядеше йоукан. Изглежда незаинтересована както винаги. Почти не показва нинаква емоция. Тя осъзна, че влезнахме и обърна поглед към мен.[[Image:HSDxD vol 01 075.jpg|thumb|]]

-Това е Хиоудоу Иссей-кун
Киба ме представи на нея. Конeко-чан се покланя с глава

-А, приятно ми е.

Аз също се покланям.  След това, тя продължи да яде. Също като слуха, тя не говори

После, чух вода да тече в гърба на стаята в стаята. Това да не е звука на душ? Осъзнах, че  има перде за баня. Това е сянката на момиче, момиче се къпе в стаята. Ъ? Душ? Тази стая има душ!? Тогава се чу водата да спира.

-Вземи това, Бучоу

Ъ?  Има някой при нея? Чух гласа на друго момиче.

-Благодая Акено
Изглежда че Семпай се преоблича зад пердето. После си спомних какво стана тази сутрин и започнах да се изчевявам. Семпай имаше впечатляващо тяло. Изглежда че няма да имам нужда от порно известно време.

-...Ама че перверзно лице.

Чу се тънък глас. Когато погледнах към посоката на гласа, това беше Тоуджоу Конеко-чан. Погледнах я, но тя просто си ядеше йоукана. Така ли... Наистина ли имах перверзно лице?

Съжалявам тогава

Тогава пердето се отвори. Сенпай стоеше там в униформата си. Изглеждаше секси с мократа си коса. Поглежда ме и се усмихва . 

-Съжалявам не можех да се изкъпа снощи защото бях у вас. Затова се изкъпах сега.

О да. Но това което ме човърка е че има душ в стаята. После погледах за Сенпай. Имаче някой зад нея... Ама ти шегуваш ли се! Бях толкова изненадан че загубих ума и дума. Черна коса в конска опашка! Конската опашка която е почти изчезнала. Тя сигурно е последния човек с конска опашка в училището. Красивото лице което постоянно се усмихва! Тя е като Ямато Надешико макар че е още ученик. Един от училищните ни идоли Химеджима Акено-сенпай! Тя е една от двете „Върховни Онее-сама” заедно с Риас-семпай! Тя е идолизирана и от момчета, и от момичета!

-А, как си? Името ми се Химеджима Акено, приятно ми е да се запознаем.

Тя се представи учтиво със усмихнато лице. Тоналността на на гласа и’ е впечатляваща.

-А... Казвам се Хиоудоу Иссей! Приятно ми е!

Представих се макар че бях нервен. След като Риас-сенпай видя, че всършихме със запознанствата, започна да говори

-Изглeжда че всички са тук. Хиоудоу Иссей, не, нека те наричам Исе.

-А, да.

-Ние сме Клуба за Изследване на Свръхестественото, преветсваме те.

-Ъ, Добре

-Като Дявол.

...Татко, Мамо изглежда, че съм се забъркал в нещо голямо. 


-Ето ти чая.

-Благодаря.

Из седях на дивана и Химеджима-сенпай ми напави чай. Аз бързо го изпих.

-Много е хубав.

-О, много ти благодаря

Химеджима-сенпай се засмя весело. Киба, Конеко-чан, Риас-семпай и аз седнахме на дивана заобикалящ масата.

-Акено ти също седни.

-Да, Бучоу

Химеджима-сенпай седна до Риас-сенпай. Тогава всички ме погледнаха. Ъъъъъ, какво има... започвам да ставам нервен, защото всички ме гледат... Тогава Риас-сенпай започна да говори

-Ще ти кажа директно, ние сме Дяволи

О да... Каза го директно.

-Изражението ти показва, че не ми вярваш. Е, нищо. Ти видя мъжа с черните крила, нали?

Права е. Ако това не е било сън, тогава аз наистина съм видял това

-Това е Паднал Ангел. Те са бивши Ангели които са служели на Бог, но паднали във ада защото имали сли намерения. Те са врагове на нас, Дяволите

Сега говорим за Паднал Ангел. Изглежда сме се забъркали във фентъзи жанр

-Ние, Дяволите, сме били във война с Падналите Ангели от древни времена. Ние се бием за притежание на Подземния свят, още познат като Ада. Подземния свят е разделен на две територии, на Дяволите и на Падналите Ангели. Дяволите правят договор с хората и получават тяхната жертва която им увеличава силата. Падналите Ангели от друга страна контролират хората за да унищожат Дяволите. А Ангелите са дошли за да унищожат двете раси по заповед на Бог. Затова войната е разделена на три групи: Дяволи, Ангели и Паднали Ангели. Така е от древни времена.

-Ъъъ, Сенпай, тази история е малко трудна за нормален ученик като мене. Това ли правят членовете на сме Клуба за Изследване на Свръхестественото?
Значи този разговор е клубно занимание.

-Ъъъъ... не Клуба за Изследване на Свръхестественото е само камофлаж. Това е просто хоби. Ние сме Дяволи.

-Ъъъ.... Не, не. Още говорите за клубното занимание.

-Амано Юума...

Когато чух това име осъзнах че това не е шега. От къде ли го е чула?

-Онзи ден ти беше на среща с Амано Юума, нали?

-Ако се шегувате , моля ви се спрете... Не ми се говори за това с тази атмосфера.

Имаше гняв в тона ми, затото тази тема е като табу за мен. Когато говорих затова преди, никой не ми повярва, никой не я помнеше. Всички казваха че е сън, че е халюцинация. Никой не ми повярва и никой не помнеше за съществуването и’. Не знам от къде го е чула, но няма да мога да го понеса ако е просто окулт. Вместо това ще съм бесен.

-Тя е съществувала със сигурност.

Риас–сенпай  каза това ясно

-Изглежда че се е опитала да изтрие всякакви улики около тебе.

Риас-сенпай извъртя пръста си и Химеджима-семпай извади снимка от джоба си.

-Това е тя нали? Амано Юума-чан

Права е. Човекът на снимката е гаджето ми което не мога да намеря  никъде. Направих и’ снимка с телефона си, но няка е изченала. Снимката и’ беше ясна и се виждаха черни крила от гърба и’ .

-Това момиче е... не, това е Паднал Ангел. От същия вид като този, който те нападна снощи.

Паднал Ангел? Юума-чан е паднал ангел? Риас-сенпай продъжи да говори:

-Този Паднал Ангел влезе в контакт с теб за да си извърши мотива. След като го завърши, изчисти всякакви следи всързани с нея.

-Мотив?

-Да. Да те убие.

К-какво по дяволите!!

-Защо е трябвало да ме убие!?
-Успокой се Исе. Нищо не може да се направи... не, ти просто си нямал късмет. Има притежатели които не ги убиват

-Какво имаш предвид, нямал съм късмет!

Да не би казва, че съм имал нещастието да бъда убит  от Юума-чан!? Ъ...? Убит...? Но аз все още съм жив? Аз все още съм тук както преди.

Онзи ден, когато бяхте не среща и отидохте в парка, там ти беше убит от Светлинно Копие. 

-Но аз все още съм жив! Защо е трябвало да ме преследват?

Да, така е. Няма причина тя да ме преследва. Защо трябва бъда търсен от Паднали Ангели!?

-Причината поради която се е целела към теб е защото е искала да провери дали има нещо опасно в теб. Тъй като реакцияте е била слаба, на нея и’ е трябвало време за да те провери. Таке е потвърдила, така е потвърдила че ти си човек притежеващ Свещена Екипировка

Свещена Екипировка... този термин ми е познат

„Съжалям. Ти си заплаха за нас, затова решихме да се оттървем от теб по-рано. Ако искаш проклеш някого, тогава мрази Бог, който е сложил Свещена Екипировка в теб”

Това каза Юума-чан тогава. Има Свещена Екипировка в тялото ми? Киба започна да говори:

-Свещената Екипировка е необикновена сила дадена на някои хора. Например, повечето хова, чието име е записано в историята, се смятат за притежатели на Свещени Екипировки. Те са използвали силата на Свещените Екипировки  да си запишат имената в историята.

-В сегашно време, има хора със Свещени Екипировки в телата си.Ти знаеш тези хора които играят важна роля в света, нали? Повечето са притежатели на Свещени Екипировки.- Химеджима-сенпай продължи от там където Киба свърши. Риас-сенпай тогава продължи разговора:

-Повечето Свещени Екипировки имат полза само в човешката общност. Но има изклюяителни Свещени Екипировки които са заплаха за Дяволите и Падналите Ангели. Исе вдигни си високо ръката.

Ъ? Трябва да си вдигна ръката? Защо?

-Побързай.

Риас-сенпай ме ме подканва да го направя, затова си вдигнах лявата ръка.

-Затвори очите си и си представи някои много силен.

-Някои силен. Ъъъъъ, Сон Гоку от Dragon Ball?

-Тогава си го представи. Сега си помисли за поза в която изглежда наистина силен.

“.....”

Представих си Гоку когато си изтрелва своята Камехамеха. Така добре ли е?

-Свали си ръката бавно и се изправи.

Станах от дивана

Сега имитирай позата на този човек. Трябва да я копираш правилно и без задръжки.
Мамка му. Има хора окло мен, а аз трябва да копирам Гоку да Прави Камехамеха на тези години!? Мамка му, сега съм прекалено засрамен, за да го направя. Затварям си очите, това не означава, че никой няма да ми се смее.
-Побързай.

Риас-сенпай отново ме подканва. Хеййййй!  Ам ти шегуваш ли се! Наистина ли трябва да го направя!? Мамка му! Тогава гледайте! Това е първия и последен път, когато виждате Хиоудоу Иссей да прави Камехамеха!

Съединих двете си ръце и ги избута пред гърдите си. Довърших позата, като извиках Камехамеха.

-Камехамеха!

-Сега си отвори очите. Тъй като това място е пълно с магически сили. Свещената Екипировка ще се появи по-лесно.

Точно както Сенпай ми каза, аз си отворих очите. Бляс! Лявата ми ръка започна да свети! Каквооо!!? Какво е това!? Какво по дяволите е това!? Мога да правя Камехамеха сега!? Светлината започна да приема форма и ми покри лявата ръка. Когато светлината изчезна, лявата ми ръка беше покрите с червена рицарска ръкавица. Изглеждаше като много реалистична част от косплей. На частта, която покриваше  гърба на къката ми имаше обект, който приличаше на кристал. Всъщнос прилича повече на скъпоценен камък отколкото кристал.

-Какво по дяволите е това!!!!!!!!

Бях толкова изненадан че извиках силно. Естествено! Помислих си че направих Камехамеха, но вместо това получих ръкавица приличаща на такава за трансформиращи се герои! Човече, какво е това! 

-Това е Свещена Екипировка, тя е твоя. Когато се появи, Можеш да я използваш където и когато си поискаш.
Ъ... Тази червена ръкавица е Свещена екипировка...? ЪЪЪЪ... Все още не мога да го повярвам. Направих Камехамеха и аз... аз...

-Ти беше убит от Падналия Ангел, Амано Юума, зараги заплахата от тази Свещена Екипировка

Значи работата с Юума-чан и Свещената Екипировка е истинска... Значи това че тя ме уби е истинско също...? Тогава защо още съм жив?

-Ти ме извика когато беше на прaга на смъртта. Бях призована от тази листовка.

Риас-сенпай извади една брошура. Тази брошура ми е позната. Когато чаках Юума-чан на мастото за среща, някой ми даде една. На нея имаше магически кръг и фраза „Ще изпълним желанието ти!” Ако погледна по-внимателно, магическия кръг на листовката е същия като големия на пода.  

Това е една от листовките, които раздаваме. Магическия кръг се използва да призовама нас, Дяволите. Наскоро хората не знаят как да рисуват магичеки кръгове, затова ги раздавама на хора които изглежда, че биха искали да призоват Дяволи. Магическият кръг е безопасен и лесен за ползване.  Онзи ден, един от нашите покровители, маскиран като човек, ги раздаваше на площада. Тогава ти взе един, Исе. След  като те нападна Падналия Ангел, ти ме извика, когато беше на прага на смъртта. Желанието ти беше толкова силно, че ме призова. Обикновено това е Акено или останалите от групата ми.

Тогава когато бях пронизан от Свтелинното Копие и гогато пожелах силно... Когато ръката ми беше покрита с кръв, това което изникна в главата ми беше „пурпурно”. Желаех момичето с червена коса , Риас Гремори. Значи човека с червена коса  в края на съня... не... в края на съня, наистина е била Семпай

-Когато бях призована  и те видях, веднага разбрах че си бил нападнат от Паднал Ангел и че ти си притежател на Свещена Екипировка. Но проблема беше, че ти бе на прага на смъртта. Не само Дяволи, но и хора  биха били убити моментално ако са пронизани от Светлинно Копие на Паднал Ангел. Ти също беше в такова състояние и реших да те спася...

Да ми спаси живота?  Значи Сенпай е била тази която ми е помогнала? Значи затова съм жив.

-... макар че като Дявол ти беше прероден като един от моята група. Като моя Дявол слуга.

Пан! В  този момент крила пораснаха от гърба на всички освен мен. Изглеждаха различно от крилата на Падналите Ангели. Приличаха на крила от прилеп. Пан! И от моя  гръб също, усещах че нещо се ражда. Като погледнах през рамото си, видях, че и аз имам черни крила. Ти шегуваш ли се... Аз съм Дявол? Не съм човек повече?

-Нека се представим отново, Юуто. – Киба се ми усмихна   след като Риас-сенпай му извиха името.

-Името мие Киба Юуто. Както знаеш, аз съм втора година като теб. Аз също съм Дявол, приятно ми е да се запознаем.

-Първа година... Тоуджоу Конеко... Приятно ми е... Аз съм Дявол... – Тоуджоу Конеко-чан леко се поклони.

-Името ми е  Химеджима Акено и сум трета година. Аз също съм и вице-президента на клуба. Приятно мие е.  Макар че изглеждам така аз също съм Дявол.

Химеджима-сенпай се поклони много почтено. Накрая беше реда на Риас-сенпай. Тя си развя пурпурната си коса и каза много директно:

-Аз съм тяхната господарка, дявол Риас Гремори от дома Гремори. Дома ми носи ранга на граф. Нека се разбираме от сега нататък, Исе

Изглежда съм се забъркал в немислима ситуация.