High School DxD:Част 1 Живот 1

-СЪБУДИ СЕ! СЪБУДИ СЕ! АКО НЕ СЕ СЪБУДИШ АЗ ЩЕ... ТЕ... ЦЕЛУНА.

-Ммммм...

Функцията на будилника с глас на тсундере е да събуди човек, но за нещастие не може да събуди своя собственик. Този „собственик” мънка на пода, защото е паднал от леглото си. Това съм аз. Това беше ужасен сън... Пак сънувах този ужасен сън. Накоро само това сънувам. Съният, в който ме убива Юума-чан. Но тъй като съм жив, трябвало да е сън.

-Исе! Събуди се!

Гласът на майка ми идва от долу, както всяка сутрин.

-Знам! Буден съм.

След като и’ отговорих, станах от пода Хаа... Като гледам, денят ми започва лошо. Чувствам се отпаднал... Въздъхнах силно докато си обличам униформата.

-Чао.

Излязох от къщи прозявайки се. По време до пътя до училище трябваше да си държа очите затворени заради слънчевата светлина. Човече, колко досадно. Наскоро слънцето ми дава лошо чувство. Имам чувството че светлината ми пробива кожата и не мога да я понасям. Както и да е, сутрешното слънце е лошо за мен и не мога да се събуждам сутринта. Тъй като наскоро не ставам навреме, майка ми идва и грубо ме събужда. Вместо това, през нощта ставам „по-силен”. Има нещо в тялото ми което се появява и силно ме напряга. Напулно съм се превърнал в „нощен” човек. Странно нещо не е наред. Аз седя до късно, но ще е „чудо” ако мога да издъжа до 1 часа сутринта, но наскоро мога мога без проблем да издържа до 4 часа. Наскоро аз заспивам когато слънцето се покаже, и това се превърна във моето всекидневие. Не съм пристрастен към мрежови игри или нощни шоута. Какво е станало с тялото ми? Да не би мозъка ми се опитва да не спи за да не гледам как гаджето ми ме убива. Е, това са личните ми чувства, затова нека да бъда. Естествено е че на тялото ми ще му се иска да спи.

Чувството на нощта е по-разилично от преди. За да го пробвам, излезнах,когато стана нощ. Ритума на ступките ми е по-бръз, сърцето ми бие от щастие, когато влезна в тъмни пространства през нощта. Затичах се и за моя изненада, развих невероятна скорост. Ако станех член на отбора по бягане аз ще бъда най-добрия. Мога да направя пулни маратони без да се уморя. Станах прекалено самоуверен и ,когато тичах сутринта, се уморих моментално. Това е нормална скорост за гимназист но има голяма разлика между „дневното” и „нощното” аз. През нощта ставам странен. Това би трябвало да е фраза от луд, чуствам се че нощта ме променя в различен човек.