High School DxD:Част 1 Живот 0

Същия цвят, като косата на онзи човек.

Това си помислих докато бях покрит с кръв. Червен. Кървав цвят по-бляскав дори от ягодово русия. Да. Красивата и дълга червена коса на онзи човек е същия цвят като цвета покриващ ръката ми.

Живот 0

Името ми е Исей. Родителите и приятелите ми ме наричат Исе.

В момента си изживявам младостта.

Ученици които не познавам, много често казват, "Това не е ли Исе?", и ме карат да се чудя от къде знаят името ми.

Мислите, че съм популярен?

Далеч не. Известен съм, понеже бях обвинен за надничане в съблекалнята на Кендо клуба.

Що за перверзник си мислят хората че съм? Никога не бих направил нещо толкова безсрамно, като да надничам в женската съблекалня...

Добре де, съжалявам. Бях на местопрестъплението. Бях в килера до клуба за Кендо. В стената имаше дупка, от където се опитвах да надничам.

За съжаление, не можах да видя нищо, защото Матсуда и Мотохама не се разкараха от дупката. Егати, тези двамата...

Страшно се бях възбудил и не можех да се успокоя, защото двамата идиоти не спираха да казват, "Ох! Мураяма има огромни цици!" и -Ах! Катасе има страхотни крака!

Разбира се, че исках да погледна! Но някой се приближаваше до килера, такаче избягах.

И все пак, нещо неочаквано щастливо се случи на момче като мене, което прави перверзни неща всеки ден.

– Моля те, излез с мене.

Момиче ми се призна в любов!

Почуствах какво е да си млад.

За някой като мене, който никога не е имал гадже, това беше като изпълнена мечта.

Името на моето гадже беше Амано Юума. Тя имаше мека черна хоса и деликатно тяло.

Беше толкова сладка, че се влюбих в нея от пръв поглед.

Всеки би се съгласил ако една красавица дойде и ти каже, "Обичамте, Хиоудоу-кун! Моля те излез с мене!"

За мене това беше като извадено от някой сън, имайки в предвид, че не съм имал гадже от както съм се родил. Не бих се учудил ако някой ме попита, "От коя игра го извади това?", но наистина се случи!

Беше невероятно, но наистина една красавица ми се призна.

Дори си помислих, че беше шега изиграна от нея и нейните приятели. Какво да се прави...

До тогава смятах, че съм момче преопределено никога да не почуства любовта на едно момиче. Но от онзи ден нататък, аз имах гадже. Света около мене се промени и нещо вътре в мен също.

Исках да нарека "загубеняк" всяко момче, което срещнех по улицата. Започнах да съжалявам двамата ми приятели, Матсуда и Мотохама, които нямаха гаджета. Толкова самонадеян бях станал.

На нашата първа среща, бях готов да използвам плана, който бях съставил преди време.

Ха-ха-ха, бях си мил зъбите десетки пъти от предишния ден и не бях пропуснал нито едно място. Дори си бях купил нови панталони, в случай че едно конкретно нещо вземе да се случи.

Със отношението на девственик, отидох на нареченото място три часа по-рано. Преброих сто момичета пред мене, които имаха очила. Един подозрителен тип даже ми даде една странна брошурка. Имаше окултен вид с някакъв странен магически символ и надпис: "Твоята мечта ще бъде изпълнена!" Исках да го изхвърля, но си го прибрах в джоба, защото нямах излишно време.

Когато Юума-чан пристигна, казах:

– Не се притеснявай, аз също току-що дойдох.

Попадение! Винаги съм искал да кажа това. Тогава тръгнахме да се разхождаме, държейки се за ръце. Бях толкова доволен, че щях да се разплача, защото държах ръката на едно красиво момиче. След това, посетихме различни магазини, наслаждавайкисе на нашата среща. На обяд ядохме в един семеен ресторант, където Юума-чан си взе едно шоколадово парфе, а аз бях пълен само гледайки я.

Почуствах, че разбирах как други тинейджъри се чустват когато излизат на среща. Почуствах се жив за първи път.

Мамо, мерси че си ме родила. Татко, притеснявах се, че нашето семейство няма да има наследници, но изглежда че няма нужда да се притесняваш за това.

Докато си мислех за тези неща, вече беше станало следобяд. Целувка? Целувка преди да се прибереме? Главата ми се замайваше само мислейки си за това. А може би ще стигнем дори по-далеч... За това си мислеше през цялото време един превъзбуден младеж като мене.

Бяхме в един парк извън града. Небето причерняваше и освен нас, нямаше никой друг. Поради това, аз си представях дори още по первезни неща. Трябваше да прочета някоя книга, която те учи да правиш още по-палави неща.

Юума-чан беше на разтояние от мен, права до един фонтан.

– Беше забавно днес.

Това каза тя, усмихвайки се.

Мамка му, ама е сладка.

– Исе-кън.

– Кажи, Юума-чан.

– Има нещо което искам да направя, за да отпразнуваме нашата първа среща.

О, да! Ето го! Момента който очаквах! Дъхът ми мирише добре й сърцето ми е готово. Нищо че туптеше като лудо.

– Ам, какво е това което искаш?

А, не. Тона на гласът ми е нисък. Сигурно си мисли, че си мисля за палави неща. Прецаках ли се? Но Юуна-чан продължаваше да ми се усмихва й ми каза ясно:

– Ще умреш ли за мен?

... Ам... Дай пак?

– Ам... Това... Ех? Извинявай, можеш ли да повториш? Мисля, че имам проблем с ушите.

Трябва да съм се объркал. Да, точно така. Затова я попитах пак. Но...

– Ще умреш ли за мен?

Каза го пак, смеейки се. Изречението, което нямаше смисъл. Аз стоях там, с моята усмивка и бях готов да кажа: "Това е толкова смешно, Юума-чан."