High School DxD:Част 1 Живот 0

From Baka-Tsuki
Jump to: navigation, search

Същия цвят като косата на онзи човек.

Това си помислих докато бях покрит с кръв. Червен. Кървав цвят по-бляскав дори от ягодово русия. Да. Красивата и дълга червена коса на онзи човек е същия цвят като цвета покриващ ръката ми.

Живот 0[edit]

Името ми е Исей. Родителите и приятелите ми ме наричат Исе.

В момента изживявам младостта си.

Ученици, които не познавам, много често казват, "Това не е ли Исе?", и ме карат да се чудя от къде знаят името ми.

Мислите, че съм популярен?

Далеч не. Известен съм, понеже бях обвинен за надничане в съблекалнята на Кендо клуба.

Що за перверзник си мислят хората, че съм? Никога не бих направил нещо толкова безсрамно като да надничам в женската съблекалня...

Добре де, съжалявам. Бях на местопрестъплението. Бях в килера до клуба за Кендо. В стената имаше дупка от където се опитвах да надничам.

За съжаление, не можах да видя нищо, защото Матсуда и Мотохама не се разкараха от дупката. Егати, тези двамата...

Страшно се бях възбудил и не можех да се успокоя, защото двамата идиоти не спираха да казват, "Ох! Мураяма има огромни цици!" и -Ах! Катасе има страхотни крака!

Разбира се, че исках да погледна! Но някой се приближаваше до килера така че избягах.

И все пак, нещо неочаквано щастливо се случи на момче като мен, което прави перверзни неща всеки ден.

– Моля те, излез с мен.

Момиче ми се призна в любов!

Почуствах какво е да си млад.

За някой като мен, който никога не е имал гадже, това беше като изпълнена мечта.

Името на моето гадже беше Амано Юума. Тя имаше мека черна коса и деликатно тяло.

Беше толкова сладка, че се влюбих в нея от пръв поглед.

Всеки би се съгласил ако една красавица дойде и ти каже, "Обичам те, Хьоудоу-кун! Моля те, излез с мен!"

За мен това беше като извадено от някой сън, имайки в предвид, че не съм имал гадже от както съм се родил. Не бих се учудил ако някой ме попита, "От коя игра го извади това?", но наистина се случи!

Беше невероятно, но наистина една красавица ми се призна.

Дори си помислих, че беше шега изиграна от нея и нейните приятели. Какво да се прави...

До тогава смятах, че съм момче предопределено никога да не почуства любовта на едно момиче. Но от онзи ден нататък, аз имах гадже. Светът около мен се промени и нещо вътре в мен също.

Исках да нарека "загубеняк" всяко момче, което срещна по улицата. Започнах да съжалявам двамата ми приятели, Матсуда и Мотохама, които нямаха гаджета. Толкова самонадеян бях станал.

На нашата първа среща бях готов да използвам плана, който бях съставил преди време.

Ха-ха-ха, бях си мил зъбите десетки пъти от предишния ден и не бях пропуснал нито едно място. Дори си бях купил нови панталони, в случай че едно конкретно нещо вземе да се случи.

С отношението на девственик, отидох на определеното място три часа по-рано. Преброих сто момичета пред мен, които имаха очила. Един подозрителен тип даже ми даде една странна брошурка. Имаше окултен вид с някакъв странен магически символ и надпис: "Твоята мечта ще бъде изпълнена!" Исках да я изхвърля, но я прибрах в джоба си, защото нямах излишно време.

Когато Юума-чан пристигна, казах:

– Не се притеснявай, аз също току-що дойдох.

Попадение! Винаги съм искал да кажа това. Тогава тръгнахме да се разхождаме, държейки се за ръце. Бях толкова доволен, че щях да се разплача, защото държах ръката на едно красиво момиче. След това, посетихме различни магазини, наслаждавайки се на нашата среща. На обяд ядохме в един семеен ресторант, където Юума-чан си взе едно шоколадово парфе, а аз бях пълен само гледайки я.

Почуствах, че разбирах как други тинейджъри се чустват, когато излизат на среща. Почуствах се жив за първи път.

Мамо, мерси че си ме родила. Татко, притеснявах се, че нашето семейство няма да има наследници, но изглежда, че няма нужда да се притесняваш за това.

Докато си мислех за тези неща, вече беше станало следобяд. Целувка? Целувка преди да се приберем? Главата ми се замайваше само мислейки си за това. А може би ще стигнем дори по-далеч... За това си мислеше през цялото време един превъзбуден младеж като мен.

Бяхме в един парк извън града. Небето причерняваше и освен нас нямаше никой друг. Поради това, аз си представях дори още по-первезни неща. Трябваше да прочета някоя книга, която те учи да правиш още по-палави неща.

Юума-чан беше на разтояние от мен, права до един фонтан.

– Беше забавно днес.

Това каза тя, усмихвайки се.

Мамка му, ама е сладка.

– Исе-кун.

– Кажи, Юума-чан.

– Има нещо, което искам да направя, за да отпразнуваме нашата първа среща.

О, да! Ето го! Момента който очаквах! Дъхът ми мирише добре и сърцето ми е готово. Нищо, че туптеше като лудо.

– Ам, какво е това, което искаш?

А, не. Тона на гласът ми е нисък. Сигурно си мисли, че си мисля за палави неща. Прецаках ли се? Но Юуна-чан продължаваше да ми се усмихва и ми каза ясно:

– Ще умреш ли за мен?

... Ам... Дай пак?

– Ам... Това... Ех? Извинявай, можеш ли да повториш? Мисля, че имам проблем с ушите.

Трябва да съм се объркал. Да, точно така. Затова я попитах пак. Но...

– Ще умреш ли за мен?

Каза го пак, смеейки се. Изречението, което нямаше смисъл. Аз стоях там, с моята усмивка и бях готов да кажа: "Това е толкова смешно, Юума-чан."

-ПЛЯС-

Черни крила се появиха от гърба й, вдигайки шум и докосвайки земята за момент. Какво е това? Аз знам, че Юума-чан е сладка като ангел. Ангел? Не е възможно. Това някакъв вид театър ли е? Черните й крила си отиват добре с тъмнината на нощта. Трябва да е някаква илюзия. Но нямаше как да повярвам нещо такова. Очите й се промениха от сладки момичешки в студени и страшни.

– Беше забавно, краткото време което прекарах с теб. Като да си играеш на двойка с малко дете.

Гласът на Юума-чан беше много студен. Тонът й – като на възрастен. Имаше ледена усмивка на устата си.

Бъзз. Чуваше се един шум, доста по-тежък от шума на електронна игра. Онова нещо вдигаше доста шум и беше в ръцете и. Прилича на копие. И свети? Всъщност, това е копие.

Чу се звукът на вятъра, последван от един неприятен шум. Слаш. Почуствах, че нещо прониза корема ми. Тогава осъзнах, че копието на Юума-чан беше забито в корема ми. Тя ме промуши с него, но защо? Опитах се да извадя копието от себе си, но то изчезна. Единственото нещо, което остана, беше голямата дупка в корема ми и огромното количество кръв, която изтичаше. Започнах да се замайвам и зрението ми се влошаваше. Когато се осъзнах, вече лежах на земята. Стъпки се доближаваха до мен. Един малък глас ме достигна. Гласът на Юума-чан.

– Извинявай. Ти беше заплаха за нас, за това решихме да се оттървем от тебе по-рано. Ако искаш да мразиш някого, мрази този, който е сложил Sacred Gear в тебе.

Sacred... какво?

Не можех да кажа нищо и чух стъпките й да се отдалечават. Едновременно, очите ми се замъгляваха. Дупката в стомаха ми трябва да е смъртоносна, въпреки че не чувствах болка. Осъзнах, че се намирам в наистина лоша ситуация, защото чувствах, че след момент ще загубя съзнание. Сигурно би било приятно да загубя съзнание. Но ако това стане, със сигурност ще умра. Ама ти сериозно ли? Ще умра на тази възраст? Дори не съм изживял половината си живот! Как бих могъл да се смея ако умра, защото бях намушкан от гаджето ми? Много неща вътре в мен изчезваха заедно със съзнанието ми. Какво ще стане утре в училище? Ще бъдат ли Матсуда и Мотохама шокирани? Ще плачат ли за мене? Ха-ха, това никога няма да се случи... Мамо, татко... Още не съм направил нищо, което да ги задоволи. Мамка му. Няма да е никак смешно ако намерят порно списанията след като умра. А защо само мисля за такива неща когато умирам? Още можех да си движа ръката. Докоснах корема си и погледнах ръката си. Червена е, кърваво червена. Всичко това е моята кръв. Тогава си спомних за онова момиче. Красивото момиче с червената коса. Всеки път, когато я видех, очите ми бяха привличани от нейната коса. Ако ще умирам, исках поне да беше в ръцете на красиво момиче като нея. Изневерявам ли на моята приятелка Юума-чан ако мисля така? Чакай малко, тя е тази, която ме уби... Ако ще умирам, ми се искаше да бях опипал циците й. Егати, не мога да спра да мисля за перверзни неща дори предсмъртно. Мамка му. Очите ми се замъгляват още повече. Това ли е края? Имах ужасен живот. Ако мога да се преродя, искам да бъда...

– Ти си този който ме повика, нали?

Изведнъж, някой се появи пред мен. Не мога да видя кой е, очите ми за замъглени.

– Изглежда умираш. Раната ти... охо, май нещо интересно се случва. Значи си ти... Това наистина е интересно.

Смее се, все едно е намерила нещо интересно. Какво е толкова смешно да я накара да се смее?

– Ако ще умираш, тогава аз ще се погрижа за тебе. Животът ти ще ми принадлежи и ще живееш за мене.

Преди да изгубя съзнание, видях кърваво червена коса пред мен.


Върни се към Заглавна страница Напред Живот 1